Лекар посочи навиците за дълъг живот и предупреди за най-опасния „токсин“ за децата
Проф. д-р Драган Иванов е специалист по вътрешни болести, основател и председател на Вегетарианското дружество „Еден“ в Нови Сад.
Според д-р Иванов има няколко основни правила, които човек трябва да спазва, ако иска по-здрав и по-дълъг живот. Той обръща внимание на съня, храненето, движението, слънцето, емоциите и влиянието на електронните устройства върху децата.
Сънят е първата стъпка към възстановяването
Един от най-важните навици, според лекаря, е навременното лягане. Това важи особено за децата и младите хора в пубертета, защото организмът им има нужда от качествен сън, за да се възстановява правилно.
„Вечер трябва да си лягаме навреме. Особено децата и младите в пубертета. Важно е да си легнат преди 22, 23 часа. Когато легнем навреме, ще се наспим, ще се синтезира мелатонин и той заедно с хормона на растежа ще регенерира нашия мозък и целия организъм“, обяснява д-р Иванов.
По думите му късното лягане не е безобиден навик. То може да наруши естествените процеси на възстановяване и да повлияе на енергията, концентрацията и общото състояние на организма.
Снимка: pixabay
Не започвайте деня без енергия за мозъка
Д-р Иванов обръща внимание и на сутрешното хранене. Според него мозъкът трябва да получи енергия веднага след събуждане, за да може човек да започне деня пълноценно.
„Сутрин, щом станем, трябва да включим мозъка. Как? Като му дадем енергия. Най-добрият източник на енергия за нашия мозък и целия организъм са медът и плодовете. Нашият мозък работи изключително с глюкоза. Затова децата не трябва да ходят на училище, нито ние да започваме каквато и да е работа, без преди това да сме внесли естествени, непреработени въглехидрати, които се намират в меда, плодовете и пълнозърнестите храни“.
Той подчертава, че закуската не бива да се пропуска, особено при децата. Естествените въглехидрати от плодове, мед и пълнозърнести храни според него са много по-добър избор от преработени сладки изделия и тежки храни рано сутрин.
Движението трябва да бъде част от ежедневието
Лекарят съветва, когато е възможно, да отиваме на работа пеша или с велосипед. Така не само се придвижваме, но и даваме на тялото възможност да се раздвижи още в началото на деня.
„Може би ще изгубим малко повече време, но с това вършим две неща. Отиваме на работа, а едновременно с това се рекреираме и пребиваваме на слънце. Ако работим седяща работа, трябва да сме наясно, че след 3-4 часа седене 80% от мозъка се инхибира – изключва се. Трябва да прекъснем това седене и гледане в екран или документи и да се раздвижим 5-10 минути. Така мозъкът отново ще се активира и всички тези задачи ще ги изпълним по-ефективно“, посочва д-р Иванов.
Според него кратките паузи през работния ден са изключително важни. Дори 5-10 минути движение могат да помогнат за по-добра концентрация, повече енергия и по-ефективна работа.
Слънцето и физическата активност са важни всеки ден
Проф. Иванов препоръчва всеки ден да отделяме време за физическа активност с продължителност между 45 и 60 минути. Не е задължително това да бъде тежка тренировка. Разходка, каране на велосипед, упражнения, работа в градината или друг вид движение също могат да бъдат полезни.
Той обръща внимание и на престоя на слънце. Според него най-подходящото време е при изгрев и залез, когато светлината е по-мека.
„Тогава слънцето е в нашето зрително поле, ще се синтезира витамин D, но още по-важно, мелатонин и серотонин“, обяснява д-р Иванов.
По думите му редовното излагане на естествена светлина помага за по-добро настроение, регулиране на биологичния ритъм и по-добро общо усещане за тонус.
Снимка: pixabay
Какво препоръчва за храненето през деня
Когато дойде време за обяд, д-р Иванов препоръчва да се избират бобови храни. Те са богати на растителни белтъчини, фибри и дават продължително усещане за ситост.
Според него вечерята е хранене, което може да се пропусне, особено ако човек се храни достатъчно добре през деня. Той смята, че късното и обилно хранене натоварва организма и може да попречи на качествения сън и възстановяването.
Този подход обаче не е универсален за всички. Хора с хронични заболявания, специфичен режим, диабет, бременност или други медицински състояния трябва да обсъждат промени в храненето със специалист.
Емоциите също могат да бъдат токсични
Д-р Иванов обръща внимание и на емоционалното здраве. Според него самотата, изолацията и трудностите в общуването с другите хора могат да бъдат сериозен риск за здравето.
Той дори сравнява негативното влияние на социалната изолация с други добре познати вредни фактори.
„Изолацията и самотата, неспособността в комуникацията с другите хора, са по-токсични за нашето здраве от тютюневия дим. На деца на 7 години няма да им дадем марихуана, но им даваме един друг токсин, който е по-опасен от марихуаната. А това е прекомерната употреба на електронни устройства и социални мрежи. Това за децата е по-токсично от пушенето на марихуана“, твърди д-р Иванов.
С тези думи той поставя акцент върху един от големите проблеми на съвременното детство — прекомерното време пред екрани. Според него дигиталните устройства не бива да заместват движението, съня, общуването, игрите и реалните човешки отношения.
Снимка: pixabay
Технологиите трябва да имат граници
Д-р Иванов не отрича нуждата от технологии. Той признава, че в днешния свят те са част от ежедневието, работата и обучението. Въпросът, според него, е да бъдат използвани разумно и с мярка.
„Ясно е, че трябва да използваме тази технология, но за това трябва да отделим един дел от деня, а след това и преди това да оставим устройствата и да посветим внимание на онова, което е най-важно. А това са другите хора“.
Според лекаря най-голямата радост и смисъл в живота идват не от екраните, а от връзките с хората около нас.
„Ние от отношенията с другите хора черпим най-много щастие и жизнена радост“, заключава д-р Иванов.
Здравословният живот започва с простите навици
Съветите на проф. д-р Драган Иванов се въртят около няколко основни неща — навременен сън, естествена храна, движение, слънчева светлина, по-малко седене, ограничаване на екраните и повече истинско общуване.
Това са навици, които изглеждат прости, но според него имат огромно значение за здравето. Особено при децата добрият режим, движението и ограничаването на електронните устройства могат да се окажат ключови за по-добро развитие, концентрация и емоционално равновесие.
Посланието му е ясно: здравето не зависи само от храната или лекарствата, а от целия начин на живот. А най-важните промени често започват с най-обикновените ежедневни избори.
