Певицата Прея, позната с енергичния си глас и усмивка, проговори открито за личната болка, скрита зад артистичната фасада. В интервю за Мариян Станков – Мон Дьо, в рамките на подкаста „Храмът на историите“, тя разкри болезнени истини от детството си, емоционални рани от липсата на родителска подкрепа и дългия път към музикална и личностна автентичност.
„Баща ми почина, преди да се родя.
Справянето с миналото минава през терапия и вътрешна работа, благодарение на която Прея успява да приеме себе си и майка си такива, каквито са.
„Имам склонността да искам да променям хората, особено най-близките. Сега се уча да приемам. Да не очаквам. Да обичам в реалното, не в идеалното.“
Извън личните теми, Прея открехна завесата и към своята музикална трансформация. Признава, че в началото на кариерата си не се е чувствала свързана с творчеството, което прави:
„Музиката ми не отразяваше мен. Бях далече от себе си. И от хората.“
Промяната идва постепенно, с търсене и вътрешна нужда за истина в изкуството. Песента „Мома“ е повратна точка – в нея съчетава африкански корени и балкански ритъм, пресъздавайки цялата си идентичност.
„Не искам вече да избирам. Мога да бъда и ‘принцеса’, и ‘гангстерка’. Така съм цяла.“
Важна роля в тази лична и артистична стабилност изиграва съпругът ѝ.
„С него усещам, че имам семейство. Истинска опора. Той е до мен и когато мълча, и когато крещя.“
В един от най-силните моменти от разговора, Прея заявява с увереност, която идва само от преживяна болка и осмислен растеж:
„Дълго се питах кое е по-важно – успехът или щастието. Сега вече знам: не бих го заменяла. Избирам себе си.“
С откровението си Прея напомня, че зад сцената има човек, който се учи да обича, да прощава и да създава смисъл – не само в музиката, но и в живота си.
