Каква е истината зад класифицирания като самоубийство с убийство случай Петрохан -Околчица - може би никога няма да разберем. Междувременно обаче продължава усилената работа на криминолози, експерти и полицаи по разплитане на сложния възел на взаимоотношенията между шестте жертви.
Предлагаме ви да прочетете интервю с терапевта Ани Пондева , която е работила с Яни и съпругата му - ето как описва тя родителите на Александър:
Коя е тя
Ани Пондева е терапевт, създател на Квинтесенциалната методология, базирана на 23 години професионален опит в проектния мениджмънт, приложното предприемачество, менторството, енергийната психология и работата с хора и организации в България и Европа. Пондева се е занимавала и с журналистика.
- Г-жо Пондева, разбрахме, че сте правили терапия на семейството на Яни и Деси Макулеви, родителите на убитото на Околчица 15- годишно момче Александър Макулев?
- Много е шокиращо случилото се. И двамата родители ги познавам. Работих с тях преди 2-3 години. По онова време те бяха сплотено, много здраво семейство, добре си гледаха и трите деца. Децата лично не ги познавам, но с Десислава съм провела няколко сесии, после се запознах и с бащата - Яни, с когото провеждахме индивидуални срещи. И двамата бяха много здравомислещи хора, отговорни за децата си, и доста работеха върху своето личностно израстване и усъвършенстване, не само двамата, но и в семейството. Той, доколкото си спомням, се занимаваше с планинарство, а пък тя по онова време се грижеше само за децата си, защото най-малкият й син беше още мъничък.
- А дали са имали някакви проблеми в съжителството си двамата, защото за много хора е странно да приемат, че семейство дава на близък приятел да "отглежда" малкото му дете?
- Времето, когато правихме сесиите, а те бяха една част онлайн, другата - с Яни ги провеждахме и физически, те бяха прекрасни родители, не мога да кажа, че имаха големи драми.
Сашко с родителите си, Снимка: България днес
- Какво ги е притеснявало тогава, за да се обърнат към вас? С какво вие им помогнахте в този момент?
- Това, което го има във всички семейства с повече от две деца, когато се налага дълго време майката да гледа децата и да не работи. Това беше темата. Това, че й се налагаше да е постоянно вкъщи и нямаше социален живот, това й беше трудното на нея. В един момент обаче намери работа. И този скок от живота у дома и новото професионално поприще за нея не беше особено лек. Но пак да кажа, те се свързаха с мен не да си решават някакви много сериозни проблеми помежду си, а по-скоро личностни бяха тези наши срещи - всеки от тях за себе си искаше да говорим. Имаха си преживявания, които искаха да отработят с мен, нормални неща, свързани със стари травми.
- На съпруга Яни му е било трудно заради жена му или заради негови лични неща?
- Той по това време беше доста борбен и деен човек, но пак казвам - разговорите ми с тях не бяха на ниво семейна криза, а индивидуални. Само за израстване си говорихме. И пак подчертавам, не знам каква религия е имало детето, но двамата родители бяха християни, никога не са изповядвали будизъм.
- Но приятелят на Яни - Ивайло Калушев, е бил будист и по мнение на полицията той е убил момчето им.
- В будизма, както всички знаем, самоубийството не се приема. И на мен не ми изглежда като да е будистка работа това с тези убийства. Знаете ли, периодично се случват такива неща, които разтърсват обществото не само в България, но и в чужбина. И когато едни такива страшни процеси се случват, те не са случайни. Те не са на религиозна основа. Интересно е, че таткото е дал и по-голямото си дете да се обучава при този човек, това ме учудва.
Деси със сина си на гмуркане, Снимка: България днес
- Може би защото му е вярвал, защото е най-добрият му приятел, защото и той се е занимавал с пещерно дело, бил е председател на клуб "Хеликтит"?
- Много е странен случаят. Но едва ли може със сигурност да се твърди, че Ивайло е убил момчето. За мен това семейство беше силно и здравомислещо. Не мога да се обясня случилото се. - Появиха се предположения, че в този период, когато той е дал сина си на обучение при Калушев, е имало проблем между двамата - между Деси и Яни? - Възможно е, като във всяко семейство, не всичко е гладко постоянно, случват се тези неща.
- А при вас идват ли деца, на които родителите са в труден период?
- Разбира се. Идват много деца със страхове, изпаднали в шок след катастрофа, не могат да изчистят съзнанието си, има деца, които не могат да спят, които заекват, трудно говорят, аутисти, деца със зависимости от тик-ток и въобще от мрежата много идват при мен. Това е доста сериозен проблем при подрастващите.
- Това обяснява и таткото, че по този начин е искал да възпита детето си да има влечение към природата, а не към компютъра. Но пък е странно, че го е дръпнал от училище.
- Да ви кажа, на последната ми сесия с двамата аз се радвах, че вече имат хармония и напредък - имаше разбиране за нещата, които ще правят занапред. Имаше и едно успокояване на отношенията. Те имаха по-скоро с децата проблеми, заради това, че бяха палави, знаете от възрастта им, и на родителите не им беше лесно. Получи се хармонизирана на обстановката в семейството.
- Може би точно в това време таткото е решил да изпрати сина си да се обучава.
- Възможно е. Но знаете ли, много тревожни хора идват при мен напоследък. Аз го наричам пробуждане на обществото. А майките са връзката с духовния свят. За съжаление, сме много ощетени заради системата, в която живеем. Защото комунизмът оказа влияние върху вярата на българина и този преход е труден. Само преди 100 години българката е била сериозен духовен стожер на семейството, с много силна ценностна система, която е укрепвала и децата, и обществото като цяло. Ние сме загубили паметта си за това време. Изследвала съм българските духовни школи, най-вече ранното православно християнство, което се различава от днешното, и там е упованието - в каляването на душата, във вярата. Защото без това е рисковано вече за децата навън. Аз самата имам син на 20 години и знам какво е. Преживяла съм с него доста катаклизми, благодарение на този опит, който съм придобила, помагам на семейства с проблемни деца. И по тази причина съм им и полезна.
- Имате ли случаи, за които искате да споделите?
- Не искам да влизам в конкретика, много са случаите. Аз помня, скоро беше, когато едно дете падна от жилищна сграда, след като беше употребило вейп. Това беше голям сигнал за цялото ни общество, как е имало достъп детето до това? За съжаление, много деца стават жертви, за да се пробуди това заспало общество, защото то е болно общество. Имаме нужда да си припомняме тази вяра и сила, която са имали старите прабългари от едно време. Затова сме оцелели като народ стотици години, защото сме имали тази духовна култура и сила, тази вяра, която ни е укрепвала.
