С напредването на възрастта ползите и рисковете от някои профилактични прегледи , медицински процедури и лекарства започват да се променят. Това, което е било полезно и препоръчително на 50 или 60 години, невинаги носи същата полза на 80 или 85 години.
Все повече изследвания показват, че при част от възрастните пациенти някои рутинни медицински действия може да се окажат ненужни или дори да крият повече рискове, отколкото ползи.
Какво носи колоноскопията на човек на 85 години
Гастроентерологът д-р Стивън Ицковиц от Icahn School of Medicine at Mount Sinai в Ню Йорк дава пример със своя пациентка, която вече е преминала през колоноскопия, а след време отново е достигнала възрастта и периода, в които формално отговаря на критериите за нов скрининг.
Жената била в сравнително добро здраве, а рисковете от самата процедура — кървене, реакция към упойката или перфорация на дебелото черво — били ниски. Но тя била на 85 години. Освен това трябвало временно да спре медикаменти за разреждане на кръвта, които приемала заради сърдечни стентове. Това вече увеличавало риска.
„Да бяхме изправени пред това решение преди пет години, може би щях да назнача скрининга без да се замисля. Но последните изследвания отново показаха, че ползите от повторна колоноскопия са малки след 75-годишна възраст“, посочва д-р Ицковиц.
Именно затова той поставя важния въпрос: какво всъщност се постига с колоноскопия при човек на 85 години?
Когато рисковете могат да надвишат ползите
Д-р Ицковиц не е единственият специалист, който започва да преосмисля подобни решения. При възрастните хора балансът между полза и риск се променя. Това важи както за прегледите, така и за процедурите и някои лекарства.
Изследователи все по-често обръщат внимание на три области: някои кожни изменения, които вероятно не винаги трябва да се премахват; широко използвани лекарства за щитовидната жлеза, които част от по-възрастните пациенти може да спрат под лекарски контрол; и колоноскопии, при които намаляването на риска от смърт от рак на дебелото черво след определена възраст може да бъде много малко.
1. Кожни петна, които изглеждат тревожно, но често са безобидни
Червени, груби или лющещи се петна по кожата лекарите наричат актинични кератози. Те се появяват след дългогодишно излагане на слънце и най-често се срещат по лицето, скалпа, предмишниците и горната част на ръцете.
Тези лезии са чести при възрастните хора. Голямо проучване сред традиционни потребители на Medicare показва, че в рамките на пет години почти 30 процента от тях са били диагностицирани с актинична кератоза.
Обичайният подход често е премахване. Това може да стане чрез замразяване с течен азот, локални кремове или лазерна терапия.
Дерматологът д-р Алисън Били от University of Michigan, автор на изследване, публикувано в JAMA Internal Medicine, обяснява, че проблемът е в това, че тези петна могат да станат ракови, но в много случаи вероятността е много малка.
„При средностатистически пациент без история на рак на кожата шансът да прогресира до рак на кожата е по-малък от 1 на 1000“, посочва д-р Били.
По думите ѝ лечението понякога може да бъде по-тежко от самото състояние. Премахването може да бъде болезнено по време на процедурата и след нея, да предизвика оток, раздразнение и трайна промяна в цвета на кожата. Освен това актиничната кератоза често се появява отново или се развиват нови петна, защото става дума за хронично състояние.
Затова при някои пациенти лекарите може да предпочетат активно наблюдение вместо незабавно премахване. Общопрактикуващият лекар или дерматологът могат да следят лезиите веднъж годишно за предупредителни признаци като кървене, болка или бърз растеж. При такива промени отстраняването вече може да бъде необходимо.
2. Лечение на щитовидната жлеза, което не винаги е нужно до живот
Левотироксин е едно от най-често предписваните лекарства в света. То се използва, когато щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони — състояние, известно като хипотиреоидизъм.
„При това състояние хората качват тегло, имат по-малко енергия, косата и кожата им са сухи. Всичко се забавя“, обяснява д-р Якобейн Гусеклоо, общопрактикуващ лекар и изследовател в Leiden University Medical Center в Нидерландия.
Лекарите все по-често предписват левотироксин и при гранично състояние, наречено субклиничен хипотиреоидизъм. То обикновено не предизвиква симптоми, но в някои случаи може да прогресира към изявен хипотиреоидизъм.
Много пациенти приемат лекарството цял живот. Но дали винаги е необходимо?
Екипът на д-р Гусеклоо установява, че при много възрастни хора със субклиничен хипотиреоидизъм нивата на хормоните се нормализират сами. Изследователите съобщават още, че при по-възрастни пациенти с това състояние левотироксин не е оказал ефект върху симптомите и не е показал очевидна полза.
Както всяко лекарство, и това може да има рискове. То може да взаимодейства с други медикаменти, които възрастните пациенти често приемат. Освен това изисква редовни лабораторни изследвания, проследяване, повече лекарски посещения и разходи.
Ендокринологът д-р Мария Папалеонтиу от University of Michigan предупреждава, че при високи дози лекарството може да доведе до хипертиреоидизъм, а това увеличава риска от сърдечни аритмии и загуба на костна маса. Пациентите, които приемат левотироксин, трябва да съобразяват и храненето си, както и часовете на прием.
Някои пациенти може да спрат лекарството, но само под лекарски контрол
За да установят дали част от пациентите могат безопасно да прекратят левотироксин, холандски изследователи разработват протокол за постепенно намаляване на дозите за период от 30 седмици. През това време участниците преминават през лабораторни изследвания и консултации с лекари.
След една година една четвърт от 370 участници, всички над 60 години, са спрели лекарството и са запазили нормална функция на щитовидната жлеза. Повечето от тях първоначално са приемали по-ниски дози.
Специалистите обаче подчертават, че пациентите не бива сами да спират лечението. Прекратяването изисква постепенно намаляване на дозата, изследвания и медицинско наблюдение. За някои хора лекарството ще остане необходимо.
„Изглежда, че при избрана група възрастни над 60 години този вид лечение може да не е необходимо до живот“, казва д-р Папалеонтиу.
3. Скрининг с рискове: колоноскопия след 75 години
Въпросът кога възрастните пациенти могат безопасно да спрат скрининга за рак на дебелото черво се обсъжда от години. Влиятелната Работна група за превантивни услуги на САЩ дава на скрининга след 76-годишна възраст умерена оценка, като определя ползата като малка.
Въпреки това проучване от 2023 година установява, че почти 60 процента от по-възрастните пациенти, които вече са имали колоноскопии и имат ограничена очаквана продължителност на живота под пет години, са били съветвани да се подложат на още един скрининг.
Гастроентерологът д-р Самир Гупта от University of California-San Diego редовно се сблъсква с този въпрос при своите възрастни пациенти.
„Знам, че рискът им от рак на дебелото черво е наистина нисък, а аз ги излагам на още по-голям риск“, казва той.
Рискът от усложнения след колоноскопия се увеличава с възрастта. Едно проучване установява, че почти 7 процента от пациентите над 75 години са имали хоспитализация или посещение в спешно отделение в рамките на месец след процедурата.
Има ли смисъл от колоноскопия след 75 години
Д-р Гупта е водещ автор на ново проучване сред почти 92 000 пациенти от системата на ветераните, всички над 75 години и с предишни колоноскопии. При около 28 процента процедурата е открила аденом — вид полип, който може да се превърне в рак.
Въпреки че само малка част от аденомите действително прогресират до рак, гастроентеролозите обикновено ги премахват.
След 10 години изследователите установяват, че ветераните с предишен аденом имат по-голяма вероятност да развият рак на дебелото черво от тези без такъв. Но и в двете групи процентът е изключително нисък.
Само 0,5 процента от хората с предишен аденом са починали от рак на дебелото черво, в сравнение с 0,4 процента при тези без аденом. Разликата е много малка, посочва д-р Гупта.
„Дори процедурата да мине добре, или няма да откриете нищо, или ще откриете нещо, което няма да има реално влияние върху продължителността на живота“, казва д-р Ицковиц.
По думите му дори при наличие на полипи шансът човек на тази възраст да почине от рак на дебелото черво е много малък в сравнение с всички останали здравни рискове, които могат да го засегнат.
Въпреки това много пациенти, на които в миналото са премахвани полипи, желаят отново да направят колоноскопия, защото се чувстват по-сигурни.
Най-важното е индивидуалното решение
Тези примери не означават, че възрастните хора трябва да отказват прегледи, процедури или лекарства. Те показват, че след определена възраст медицинските решения трябва да се преценяват още по-внимателно.
При някои пациенти даден преглед може да бъде полезен. При други — ненужен или по-рисков. Важни са възрастта, общото здравословно състояние, очакваната продължителност на живота, съпътстващите заболявания, лекарствата, които човек приема, и личните му предпочитания.
Затова най-разумният подход е разговор с лекар. Въпросите, които пациентът може да зададе, са прости, но важни: каква полза очакваме, какъв е рискът, има ли алтернатива и какво ще се промени, ако изследването или лечението не се направи.
Понякога най-добрата медицина не е повече процедури, а по-добре подбрани решения.
