Луната е получила нов огромен белег след рядък космически сблъсък , какъвто според учените се случва приблизително веднъж на 130 години. Данните от Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) на НАСА потвърждават появата на кратер с диаметър 222 метра и средна дълбочина около 43 метра в източната част на естествения ни спътник.
Според оценките небесното тяло, причинило удара, вероятно е било фрагмент от астероид или комета с размер, сравним с три- до шестетажна сграда.
Снимка: plovidv24.bg
Кратерът бил открит случайно повече от година по-късно
Любопитното е, че учените не са наблюдавали самия удар.
Новият кратер е забелязан едва на 24 октомври 2025 г. от специалиста по обработка на изображения Робърт Вагнер, докато извършвал рутинна проверка на данни от широкоугълната камера на LRO.
Вагнер сравнявал изображения на една и съща част от Луната, направени през различни години. Софтуерът маркира промените като светли или тъмни области и обикновено генерира множество фалшиви сигнали.
Този път обаче една ярка зона с тъмен ореол веднага привлякла вниманието му.
„Това беше най-очевидният модел от изхвърлен материал след удар, който някога съм виждал в подобни изображения“, разказва Вагнер пред НАСА.
Кратерът е широк колкото две футболни игрища
Последвалите снимки с по-висока резолюция показали истинските размери на новото образувание.
Диаметърът му е 222 метра – приблизително колкото дължината на две американски футболни игрища – а дълбочината достига средно около 43 метра. На места склоновете му се издигат под почти 40 градуса.
Това е най-големият новообразуван кратер, открит по време на продължаващата вече повече от 17 години мисия на LRO.
Според научните модели удар с подобни мащаби се случва на Луната средно около веднъж на 130–132 години.
Ударът разпръснал материал на огромно разстояние
Сблъсъкът не е засегнал само непосредствената зона около кратера.
Скални фрагменти и лунен прах са били изхвърлени във всички посоки, а следите от промяната на повърхността се простират на повече от 100 километра.
Около самия кратер учените открили и друг необичаен ефект – огромна по-хладна област.
Появила се „студена зона“ с ширина над 6 км
Инструментът Diviner на LRO е установил около новия кратер приблизително 6,4-километрова зона, която през лунната нощ е с около 9°C по-студена от околната повърхност.
Причината е, че ударът е разрохкал горния слой на лунната почва – реголита.
Когато той стане по-рехав и по-малко плътен, задържа топлината по-трудно и през нощта се охлажда по-бързо.
Откритието показва, че големите удари могат да променят физическите свойства на лунната повърхност далеч отвъд самия кратер.
Получил името Макгетчин
Новият кратер вече има официално име – McGetchin (Макгетчин).
Той е кръстен на Томас Макгетчин – известен геолог и специалист по Луната, който е ръководил Lunar and Planetary Institute в Хюстън и има важен принос към изучаването на материала, изхвърлян при образуването на ударни кратери.
Името е одобрено от Международния астрономически съюз.
Откритието променя представите за безопасността на бъдещите лунни бази
Случаят има значение не само за изследването на историята на Луната.
НАСА подчертава, че резултатите са важни и за бъдещото постоянно човешко присъствие на повърхността ѝ.
При големи удари високоскоростни частици могат да бъдат изхвърлени на значително разстояние от мястото на сблъсъка. Това означава, че бъдещите обитаеми модули, научни станции, техника и друга инфраструктура трябва да бъдат проектирани така, че да издържат и на подобни вторични въздействия.
Промененият и разрохкан реголит също може да окаже влияние върху начина, по който колелата на бъдещите луноходи взаимодействат с повърхността.
Луната продължава да се променя
Макар от Земята да изглежда почти непроменена, Луната всъщност постоянно е бомбардирана от космически тела.
За повече от 17 години работа LRO е идентифицирал поне 1000 нови кратера и около 100 000 други промени по повърхността, причинени от директни удари или от изхвърления при тях материал.
Повечето сблъсъци са много по-малки от този, който е образувал Макгетчин.
Именно затова появата на кратер с диаметър над 200 метра е толкова ценна за учените – тя им позволява да изследват почти „прясно“ образувание, преди милиони години космическо облъчване и нови микрометеоритни удари постепенно да заличат част от следите.
Две отделни научни разработки за откритието вече са публикувани в Science Advances, като резултатите ще помогнат за по-точното моделиране както на бъдещи сблъсъци, така и на рисковете пред човешката дейност на Луната.
