Каро никога не би разбрала, че в организма ѝ се случва нещо необичайно, ако не беше отишла на рутинно изследване. Резултатите от ПАП теста показали наличие на изменени клетки по маточната шийка и поставили началото на дълъг и изпълнен с изпитания здравословен път.
По това време тя била едва на 33 години.
В семейството ѝ нямало случаи на заболяването, при което тъкан, подобна на маточната лигавица, се развива извън матката. Освен това през по-голямата част от 20-те си години жената приемала противозачатъчни таблетки, които значително облекчавали силните менструални болки и обилното кървене.
Затова, когато специалистът потвърдил, че има ендометриоза, Каро останала напълно шокирана.
Операцията изглеждала успешна, но проблемите едва започвали
Ендометриозните огнища били премахнати хирургично и младата жена повярвала, че животът ѝ скоро ще се върне към нормалния си ритъм. Оказало се обаче, че това е само началото на продължителна борба с болката, безплодието и нови здравословни усложнения.
В продължение на 18 месеца Каро и съпругът ѝ правели опити да станат родители. Въпреки че ендометриозата била отстранена, здравната система не покривала лечение при така наречения „необясним стерилитет“.
В крайна сметка се случило това, което двамата толкова дълго чакали – Каро забременяла.
Първата година след раждането на детето преминала прекрасно. По-късно семейството решило да опита за второ бебе, но тогава здравословните проблеми отново излезли на преден план.
Спиралата прораснала в стената на матката
Първата стъпка била премахването на вътрематочната спирала. По време на прегледа обаче станало ясно, че има усложнение.
„Беше се впила в стената на матката ми. Наложи се да ме оперират, за да я отстранят“, разказва Каро.
След интервенцията двойката отново можела да прави опити за дете. Тогава обаче се завърнал проблемът, който контрацепцията години наред държала под контрол – непоносимите менструални болки.
„Беше тъпа, спазматична болка, която напълно ме обездвижваше. Не можех да избягам от нея. Разпространяваше се надолу по краката ми, чак до стъпалата“, спомня си тя.
Болката я връхлитала по време на работа и дори докато се грижела за детето си.
„Спомням си една виртуална среща от дома с директори и различни екипи. Не включих камерата и просто плачех, защото ме болеше толкова силно, че не можех да мисля нормално.“
Жената сравнява усещането с контракциите при раждане.
„Имате чувството, че се опитвате да избягате от болката. Мислите си, че ако вървите достатъчно бързо, може би ще успеете да я оставите зад себе си.“
В един момент Каро признала на съпруга си, че повече не може да преминава през това.
„Не мога да го изживея отново. Ако ще са необходими още 18 месеца, за да имаме дете, няма начин.“
Двамата се отказали от идеята за второ бебе, а Каро отново избрала спирала с надеждата, че болката ще бъде овладяна.
Няколко години по-късно обаче симптомите се появили отново – този път много по-тежки.
Обилното кървене довело до кръвопреливания
Каро започнала да получава силни коремни спазми и кръвотечения, каквито никога преди не била преживявала. Била сигурна, че ендометриозата се е върнала.
„Отивах на работа с два чифта специално менструално бельо и въпреки това прокървявах. Наложи се да ми преливат кръв, защото желязото ми беше изключително ниско“, разказва тя.
Всекидневието ѝ вече зависело от болкоуспокояващи, които приемала на всеки четири часа.
„Ако бях на среща и наближаваше моментът, в който лекарството спира да действа, изпадах в паника, защото усещах как болката отново се връща.“
Панталоните започнали да притискат болезнено корема ѝ, затова жената почти винаги носела рокли или поли.
Постоянните физически страдания постепенно повлияли и на психическото ѝ състояние.
„Непрекъснато бях ядосана. Бях бясна на съпруга си, крещях на детето си. Спомням си как майка ми просто ме погледна и каза: ‘Трябва да разрешим това.’“
Родителите ѝ открили известен специалист в Нова Зеландия, където Каро живее. След поредица от прегледи тя най-накрая получила отговор.
Причината за симптомите ѝ не била ендометриоза.
Открили миома с размери 6 на 4 сантиметра
„Имах миоми в матката с размери шест на четири сантиметра“, разкрива Каро.
Лекарят обяснил, че образуванията могат да бъдат отстранени хирургично, но жената трябвало да чака няколко месеца за операцията.
Този период бил особено тежък. От една страна, Каро вече знаела какво причинява болките и кръвотеченията. От друга – състоянието ѝ продължавало да се влошава.
През февруари тя се качила на самолет и заминала сама за операцията.
„Отидох без придружител, защото майка ми и съпругът ми работеха на пълен работен ден, а дъщеря ни все още ходеше на училище“, обяснява тя.
Каро резервирала хотел близо до болницата и планирала да остане там около девет дни. В деня на интервенцията обаче се появила неочаквана пречка.
„Имаше циклон. Искаха да отменят операцията, защото правителството беше обявило извънредно положение.“
След няколко часа отлагане лекарите все пак започнали процедурата. Никой обаче не подозирал какво ще се случи в операционната зала.
Сърцето ѝ спряло по време на операцията
Когато Каро започнала да се събужда от упойката, първото, което видяла, били ярки светлини. Косата ѝ била мокра, а над нея медицински сестри разговаряли помежду си.
„Сестрите не осъзнаваха, че се събуждам, и говореха за това как сърцето ми е спряло по време на операцията.“
Това били първите думи, които жената чула след интервенцията.
„Уплаших се. Наложи се веднага да ми обяснят какво се е случило, въпреки че не възнамеряваха да ми казват веднага след събуждането. Обикновено щяха да изчакат няколко часа.“
Оказало се, че организмът ѝ е реагирал тежко на медикамент, използван при анестезията. Кръвното ѝ налягане рязко спаднало, а сърцето ѝ спряло да бие.
Медицинският екип трябвало незабавно да прекрати операцията, да извади инструментите и да започне реанимация.
„Всичко беше покрито със синини. И наистина имам предвид навсякъде“, спомня си Каро.
Лекарите и медицинските сестри се опитвали да я успокоят, тъй като плачът напрягал допълнително коремните ѝ мускули след операцията.
Когато се обадила на съпруга си, персоналът я посъветвал да не обсъжда нищо, което може да я разстрои.
„Попитах го как е минал учебният ден на дъщеря ни. Същото направих и с майка ми и баща ми. Просто им се обадих, за да ги поздравя.“
Анестезиологът измила косата ѝ след реанимацията
По-късно Каро разбрала защо косата ѝ била мокра.
По време на реанимацията натискът върху гръдния кош предизвикал повръщане и част от съдържанието попаднало в косата ѝ. Медицинският екип обаче не искал жената да се събуди в това състояние.
„Анестезиологът ми беше измила косата още по време на операцията. Помислих си, че това е невероятно нежен жест.“
Една от медицинските сестри държала ръката ѝ, докато се възстановявала.
„Тя трябваше непрекъснато да разговаря с мен, защото веднага щом настъпеше тишина, мислите ми се връщаха към най-лошия възможен сценарий.“
Този малък жест останал завинаги в съзнанието на Каро.
Няколко месеца по-късно тя прочела целия болничен доклад и имала чувството, че разглежда сценарий на филм.
„Помислих си: Боже, това съм била аз. Беше ужасяващо.“
„Не приемайте, че всеки симптом е от ендометриозата“
Днес майката на едно дете не иска историята ѝ да плаши други жени. Целта ѝ е да ги насърчи да обръщат внимание на сигналите на тялото си и да търсят обяснение за всяка промяна.
Тя се обръща специално към жените с ендометриоза и ги съветва да не приемат автоматично, че всеки нов симптом е свързан с това заболяване.
„Просто продължавате да търпите, защото си мислите: ‘Такъв е животът ми.’ Това може да бъде още по-опасно, защото при мен се оказа нещо напълно различно.“
Посланието на Каро към всички жени е категорично:
„Всеки симптом трябва да бъде проверен. Не свързвайте всичко с една диагноза. Трябва да се борите за себе си и да настоявате да получите отговори, а за това е необходима много смелост.“
Историята ѝ е напомняне, че силното кървене, постоянната тазова болка, тежките спазми и необичайните промени в менструалния цикъл не бива да се приемат като нещо нормално. Навременният преглед и търсенето на второ медицинско мнение понякога могат да се окажат решаващи.
