Карло Акутис (15), известен като „Божият инфлуенсър“, беше обявен за светец преди три дни и стана първият светец, роден в ерата на интернет, т.е. първият светец от поколението на хилядолетието.
Карло Акутис почина от левкемия през 2006 г. на 15-годишна възраст. Той използва технологиите, за да донесе вяра на младите хора. Създаде уебсайт за евхаристийните чудеса, който е достъпен на 20 езика. Голям брой вярващи отиват в Асизи, за да посетят гроба му и да получат мощите на младия светец.
„Наистина, Карло беше намерен непокътнат. Успяха да го облекат. Органите му бяха непокътнати, както и сърцето му, което след това беше носено в процесията по време на беатификацията на Карло в Асизи“, каза майката на Карлос.
На въпроса как е отгледала светеца и дали е правила нещо специално, тя отговори: „Аз лично не съм правила нищо, просто дадох на сина си образователните основи, които всички родители трябва да дадат. Карло ходеше на детска градина, където изучаваше религия.“
Той беше кръстен, а аз съм родена сама в светско семейство. Баща ми беше редактор, постоянно заобиколен от писатели, и в тази среда абсолютно никога не чух някой да говори за религия. Първата ми литургия беше първото ми причастие, втората ми литургия беше конфирмацията, а третата ми литургия беше сватбата ми.
Казвам това, за да подчертая, че синът ми Карло ме научи на всичко . Още като дете той проявяваше голяма набожност: от тригодишна възраст, когато минавахме пред църквата, той искаше да влезе, да призове Исус на кръста и Исус в тарбелнакулата и да донесе цветя на Дева Мария. На четири години и половина той четеше Библията, житията на светците и се молеше с броеницата. Ако в случая със Света Тереза родителите ѝ са били тези, които са оказали голямо влияние върху нейното възпитание, то в случая с Карл ролите са били обърнати. Той беше моят малък спасител и най-вече велик учител във вярата
Тя обясни как Карло се различава от другите деца:
„Както каза Йоан Павел II, когато отворим вратата за Христос, животът ни се променя. Всеки обикновен живот става необикновен, ако се живее в Христос, за Христос и с Христос. Това е направил Карло. И е правил това във всяка ситуация, от най-малката до най-голямата, като например да помага в домакинството, да помага на деца, жертви на насилие в интернет, или на хора с увреждания, или на бездомни, той им е носил храна и одеяла. Неговата отдаденост е била основно в апостолството. В продължение на девет години той е чел учебниците по компютърно инженерство, които е купувал в Политехническия университет в Милано. Научил е алгоритмите, с които е работил за енориите, йезуитите и Ватикана. Правел го е не за своя слава, а за слава на небето.“
Антония пише в книгата си „Тайната на сина ми“, че е знаела, че Карло ще умре преждевременно.
„Да, имах това вътрешно чувство пред реликва на Дева Мария, във вашата красива катедрала в Шартр. Това е специално място с голяма духовност, защото е място, където хората се молят от векове. Дори Карло, който беше толкова близо до Исус - той не го осъзнаваше, но ни каза неща, които по-късно се сбъднаха.“
Например, още от дете казваше, че винаги ще си остане млад и че ще умре, защото ще се спука вена в мозъка му (това се случи заради левкемия). Каза също, че ще умре, когато тежи 70 кг. И това се случи. Когато разви левкемия, дойде в болницата и каза: „Мамо, няма да се измъкна жив оттук, искам да знаеш това, но ще ти изпратя много знаци.“ Беше много спокоен, винаги с усмивка; никога не протестираше. Ако някой го попиташе: „Страдаш ли?“, той отговаряше: „Има хора, които страдат повече от мен.“ Той даде пример за святост в смъртта. Осъзнах, че не мога да се оплаквам, че това е върховната Божия воля: Карло е готов и узрял за рая. Той беше момче със съвършен и добродетелен живот, изключителна чистота, щедрост, доброта... Никога не сме имали и най-малко съмнение, че той вече е в рая.“
Антония казва, че се надява синът ѝ да бъде канонизиран.
„За канонизацията е необходимо още едно чудо да бъде признато от медицинската комисия. Оптимисти сме, защото виждаме много от тях. През ден получаваме новини за възможни чудеса... Църквата ще ги анализира своевременно. Важно е да се знае, че не предлагаме 10 наведнъж, а едно по едно, и след това са необходими месеци, за да се анализира всяко едно. В зависимост от вида на чудото, всички лекари трябва да са съгласни по отношение на чудото за беатификация. След това се отива до богословската комисия и след това до комисията на кардиналите. Това е път. И накрая папата има последната дума“, каза тя.
