Само 20 сантиметра делели шофьор на цистерна с течен кислород от тежък сблъсък по време на ужасяващата верижна катастрофа на автомагистрала „ Тракия “. Ангел Василев , който попаднал в самия център на трагедията, разказа за кошмарните минути, в които автомобили и камиони се удряли един в друг сред толкова гъста мъгла, че почти нищо не се виждало.
В емоционално интервю за предаването „Тази събота“ по bTV професионалният шофьор описа как е успял да избегне сблъсъка и защо според него поведението на част от участниците в движението е допринесло за мащабите на трагедията.
Превозвал течен кислород за болница в Бургас, когато мъглата погълнала магистралата
Във фаталната сутрин на 10 ноември Ангел Василев пътувал по автомагистрала „Тракия“ с цистерна, натоварена с течен кислород, предназначен за болница в Бургас.
Пътуването протичало нормално до района на Ямбол, където видимостта започнала рязко да се влошава.
За кратко време гъстата мъгла почти напълно скрила пътя.
„Пада на 10 метра видимост, 15, не повече“, разказва Василев.
Въпреки изключително опасните условия останалите автомобили продължавали да се движат с висока скорост.
Шофьорът признава, че се притеснявал да намали рязко, защото се страхувал тежката машина да не бъде ударена отзад.
По думите му, докато цистерната се движела с около 90 км/ч, други превозни средства продължавали да я изпреварват, сякаш е спряла.
Той определя това поведение като изключително опасно при толкова ограничена видимост.
Хора от насрещното платно му дали първия сигнал за опасността
Първото предупреждение за случващото се дошло не от пътните знаци или електронните системи, а от хора, намиращи се от другата страна на магистралата.
Те махали с ръце и викали към преминаващите шофьори да спрат.
Ангел успял да чуе предупрежденията през отворения прозорец на кабината.
Той веднага разбрал, че напред вероятно има сериозна опасност.
Вместо да натисне внезапно спирачките, решил постепенно да намали скоростта.
„За да избегна по-тежък удар отзад, просто пуснах газта и камионът започна да намалява сам“, обяснява шофьорът.
След около километър и половина цистерната вече се движела с приблизително 15–20 км/ч.
Тогава Василев забелязал спрял тежкотоварен автомобил пред себе си и успял да реагира.
Но най-опасният момент тепърва предстоял.
Светкавична маневра и само 20 сантиметра до тежък удар
Докато зад цистерната започвали нови сблъсъци, Ангел забелязал лек автомобил, който се опитвал да го изпревари.
В същото време в лявата лента се приближавал друг тежкотоварен камион.
Ситуацията се развила за секунди.
Василев осъзнал, че леката кола може да попадне под неговата цистерна, ако не предприеме незабавно действие.
Тогава решил да отклони предницата на камиона към аварийната лента.
„Решавам, че ще навия десен волан и ще вляза с предницата в аварийната лента, за да избегна удара от колата, която щеше да влезне под мен“, спомня си той.
Маневрата обаче довела до нова критична ситуация.
Докато предната част на цистерната се насочвала надясно, задната се изнесла наляво.
Другият тежкотоварен автомобил ударил леката кола, а разстоянието между нея и цистерната на Ангел било минимално.
„Имах точно 20 сантиметра до колата, за да не я ударя. Точно толкова ми трябваха, за да избегна удара“, разказва Василев.
Тези сантиметри се оказали решаващи за избягването на още един сблъсък.
На магистралата имало и цистерна с пропан-бутан
Ангел Василев признава, че дори не иска да си представя какви биха били последиците, ако неговата цистерна беше попаднала в тежък удар.
Той превозвал течен кислород, а по думите му в насрещното платно имало и цистерна с пропан-бутан.
Течният кислород не е гориво, но е силен окислител и при изтичане може значително да увеличи опасността от пожар при наличие на горими материали.
Затова тежък инцидент с подобен товар изисква специализирана реакция.
„Не искам да мисля това нещо“, признава Василев, когато си спомня колко близо е бил до сблъсъка.
„Слязох и само се чуваха ударите. Без нищо да виждаш“
След като успял да спре невредим, шофьорът подал сигнал на телефон 112 около 7:06 часа.
Но дори тогава катастрофата още не била приключила.
Докато Ангел слизал от кабината си, зад него продължавали да се удрят автомобили.
Той чувал трясъка от сблъсъците, без да може да различи какво се случва в мъглата.
„Слязох и само се чуваха ударите. Без нищо да виждаш“, описва преживяното Василев.
По-късно разбрал колко тежки са последиците от верижните катастрофи.
Първоначално дори не предполагал истинските им мащаби.
На 10 ноември в района на пътен възел „Зимница“ се стигна до множество сблъсъци в двете посоки на автомагистрала „Тракия“.
По информация на МВР в произшествията са участвали общо 86 превозни средства.
Трагедията отне човешки животи и остави десетки пострадали.
„Не може да ме е страх да намаля, защото някой ще се удари в мен“
Според Ангел Василев една от основните причини за мащабите на катастрофата е несъобразената с метеорологичните условия скорост.
Той твърди, че дори при видимост от 10–15 метра част от шофьорите продължавали да се движат изключително бързо.
Василев допуска, че някои автомобили са се движели с над 140 км/ч.
Това е негова лична оценка, а не официално установена скорост на конкретните превозни средства.
Шофьорът е категоричен, че при толкова гъста мъгла водачите трябва да бъдат значително по-предпазливи.
„Не може аз да карам в такава мъгла с 90 и да ме е страх от факта, че някой ще се удари в мен, ако намаля. Това е недопустимо“, заявява той.
Разследващите продължават да изясняват причините и последователността на сблъсъците, а свидетелските разкази са част от информацията за случилото се.
Четири дни по-късно кошмарът продължава
Макар да е избегнал физически наранявания, Ангел Василев признава, че преживяното се е отразило тежко на психическото му състояние.
Когато затвори очи, отново вижда страшните картини от магистралата.
Сънят му е нарушен, а спомените за ударите продължават да го преследват.
На въпроса дали успява да спи спокойно след катастрофата, той отговаря кратко:
„Половината нощ.“
„Просто като затвориш очите и тая гледка ти е пред тебе“, споделя шофьорът.
Ангел признава, че вече изпитва известен страх, когато пътува с лек автомобил.
Зад волана на камиона обаче все още се чувства по-спокоен.
В началото на интервюто той отправи съболезнования към семействата на загиналите.
След всичко преживяно Василев има едно основно послание към останалите участници в движението.
„Всеки един човек на пътя има семейство, всеки един човек го чакат вкъщи.“
Думите му са болезнено напомняне, че при опасни условия всяко решение зад волана може да се окаже съдбоносно.
За Ангел Василев разликата между тежкия сблъсък и спасението се оказали едва 20 сантиметра.
