На прага на столетие и в дъното на човешкото достойнство – така може да се опише животът на баба Райна от петричкото село Яворница. Жена, която цял живот е помагала като акушерка в "Майчин дом", днес живее в пълна изолация, без ток, без вода и без близки, които да се грижат за нея.
Самотна, бедна и с разбито сърце – такава е реалността на Райна след загубата на любимия ѝ мъж в катастрофа. От стреса губи и детето, което носела. Без потомство, тя се завръща в родното си село, където животът ѝ постепенно се превръща в оцеляване. Домът ѝ – рухнала къща, обрасла с плесен, без баня, без тоалетна. Спи върху купчина дрехи. През лятото носи по шест жилетки. Няма храна. Ближе захар, за да не припадне.
Младата Виктория Цветкова – едва на 24 години, дигитален маркетолог и тиктокърка – научава за ужасяващите условия, в които живее възрастната жена. Заедно с годеника си Борис Масларов и още трима приятели, организира акция по почистване и снабдяване с храна. „Влизаш и повръщаш. Беше кошмарно. Издържах, защото си представях, че помагам на собствената си баба“, разказва Вики пред „България Днес“.
Скоро помощта набира скорост. Доброволците стават 50. Донесени са легла, маси, храна, вода. Къщата е дезинфекцирана, мухълът – премахнат. Райна за първи път от години има легло, на което да легне, и чиния, от която да се нахрани.
Въпреки 99-те си години, баба Райна е в изненадващо добро здраве – просто има нужда от грижа. И вече има кандидати за лични асистенти, благодарение на инициативата „Заедно можем“. Всяка събота и неделя доброволците продължават с акциите си – почистват, носят провизии, носят и уважение. Което баба Райна не е усещала от години.
От съседите – пълна апатия. „Никой не се включи“, казва Вики. Племенниците? Според кмета на селото – държат пенсията ѝ, но рядко я навестяват.
За Виктория обаче няма място за упреци. Има само мисия. След Райна, тя вече е насочила вниманието си към баба Веселка – 90-годишна жена, открита в ужаса на дома в Ягода, страдаща от деменция и физически травми. И тук Вики не се колебае – започва да действа с нова вълна доброволци, с ново сърце за помощ.
„Разплаках се, когато чух как баба Веселка казва: „Не са идвали, нямат време...“. Знам как да говоря с тях. Ще им покажа, че значат нещо“, казва Вики.
???? Защо тази история има значение?
Защото показва, че човешкото достойнство не зависи от възрастта, а от това дали обществото го признава. И защото баба Райна не е сама – тя е гласът на стотици възрастни хора, загубени между отчаянието и тишината. Вики и нейните доброволци обаче доказват, че има кой да ги чуе.
???? И ако се питате как да помогнете:
Свържете се с екипа на „Заедно можем“ или потърсете видеата на Вики в TikTok.
Нужни са: чаршафи, памперси, протектори, вода, трайна храна.
Не са нужни пари. Нужни са сърца.
Баба Райна не е новина. Тя е пробуждане.
