Поканих майка си да дойде да живее с нас, но тя отказа. Не е лесно да те изостави най-близкия ти човек, но не съм изпитвала липсата на майка, защото баща ми е всичко за мен.
Видях майка си за последен път когато бях на 7 години. Рядко се чуваме за съжаление с нея, но виждам колко много й тежи това, че ме изостави. Почти всеки път плаче и ми става много мъчно за нея. Имах нужда от майка ми, за да й споделя някакви мои проблеми, но пък имах моята треньорка, на която споделях всичко. Чувствам я като моя майка. Майка ми като ме е родила е била много млада, но двамата с баща ми решили, че няма как да продължават да живеят заедно, затова тя решила да си тръгне от нас. Има друго семейство, радва се много на успехите ми, гордее се с мен, но й е мъчно, че не ме е видяла как израствам“, разказва Фейгин.
„Не съм ядосана, че не съм имала майчина любов и опора, а по-скоро ми е тъжно, когато виждам как други семейства се събират, например на вечеря. Ние сме само двата с баща ми и липсва отрупаната маса и уюта. Затова по-скоро съм тъжна и искам да създам голямо и сплотено семейство, за да изпитам това, което изпитват другите деца. Но всяко зло за добро.
