Баба Мария, която живее в Чернобил и няма намерение да го напуска

Жената разказа за трудностите, с които се е сблъскала след аварията, когато е трябвало да се скитат на различни места.

„Аз съм от село Копачи. Работих там преди бедствието. Работих като чистачка в училище 30 години. Преместих се в Чернобил със съпруга ми, в неговата къща. Така живеехме тук. Когато разрушиха къщите в Копачи, плаках, защото две от семейните ни къщи останаха там. Никой вече не живееше в тях, защото майка ми почина преди бедствието, но това беше нашата земя... Къщите бяха разрушени и заровени, сега ги няма...“, спомня си Мария Василенко.

След експлозията в атомната електроцентрала жителите са евакуирани и семейство Василенко известно време живее в Чернигов, Киев и Днепропетровск. В Днепропетровск те временно живеят в общежитие, след което отиват в Чернигов, където живее сватовницата. В къщата обаче имало малко място и те решили да се върнат.

„Пристигнах първа. Останах незабелязана сред ликвидаторите, които се връщаха от Кабо Верде. Същия ден поисках работа и на следващия започнах работа в гаража на станцията в Чернобил. И така работих там като чистачка 16 години“, споделя спомените си жената.

След завръщането си в Чернобил, няколко години по-късно, Мария губи съпруга си.

„Съпругът ми също се върна и си намери работа. Четири години по-късно почина през 1990 г. Погребаха го в Чернобил, зад гарата. Аз живея тук сама вече 31 години“, казва Мария.

Мария Василенко има син, който живее със семейството си в Бориспол. Тя обаче няма да напуска Чернобил. Казва, че е свикнала с тази земя. Ще остане тук, въпреки че признава, че не ѝ е лесно да управлява толкова голям парцел земя. Особено трудно е да се приготвят дърва за огрев.

Мария има роднини, но те живеят далеч. Тя не е искала нищо от гостите си и почти не се е оплаквала от нищо, въпреки че е ясно, че не ѝ е лесно да живее сама. От всички блага на цивилизацията тя има само телевизор и мобилен телефон.