Северната диета, разнообразна с риба, зеленчуци, плодове и рапично масло, би могло да намали вредните ефекти на наднорменото тегло, установи проучване.
Скандинавски учени откриха, че този хранителен режим може да предотврати възпалението, което е свързано с много заболявания, причинени от затлъстяването.
Диетата изглежда спира проявата на ген в мастните клетки, намиращ се подкожата, който е свързан с възпаление, за което се счита, че причинява редица здравословни проблеми като диабет и високо кръвно налягане.
Този ген също е свързан с болест, наречена атеросклероза , при което артериите се задръстват с мастни вещества, известни като плаки.
Това би могло да доведе до втвърдяване и стесняване на артериите, ограничавайки притока на кръв към органите и спирайки функциите им.
Те също могат да причинят образуване на кръвни съсиреци, които могат да предизвикат инфаркт или инсулт.
Северната диета е изтъквана като следващата голяма тенденция за намаляване на теглото.
Тя включва яденето на сезонни продукти, включително пресни зеленчуци и плодове, билки, дори глухарчета, много риба и по-малко месо.
Изследователи от Университета на Източна Финландия анализират как диетата може да повлияе на възпалението, причиняващо хронични заболявания като затлъстяване и високо кръвно налягане, без участниците да отслабват.
За период от 18 до 24 седмици, половината от участниците в проучването спазват северна диета, състояща се от пълнозърнести продукти, зеленчуци, кореноплодни зеленчуци, плодове, нискомаслени млечни продукти, рапично масло и три порции риба седмично.
Контролната група пък консумира зърнени продукти с ниско съдържание на фибри, масло и ограничен прием на риба.
Участниците са помолени да запазят теглото си едно и също по време на проучването и учените не откриват съществени промени в теглото, настъпили през това време.
Проби от мастната тъкан са взети в началото и в края на проучването, като се изследват гените.
Изследователите откриват разлики в действието на най-много 128 гена в мастната тъкан в резултат на диетата, като проявата на няколко гена, свързани с възпаление, е по-ниска, отколкото в контролната група.
