Днес е важен празник-Без тези малки "работнички", животът на Земята ще бъде пустиня! Вижте какво се прави!

вход през zajenata.bg
За Жената
Събития
Днес е важен празник-Без тези малки "работнички", животът на Земята ще бъде пустиня! Вижте какво се прави!
6010
Днес е важен празник-Без тези малки "работнички", животът на Земята ще бъде пустиня! Вижте какво се прави!

На 8 юли Православната църква почита паметта на свети великомъченик Прокопий, който обречен на смърт през 303 г., по причина на изповядването на християнски религиозни убеждения. В народните представи светецът е защитник на пчеларите и е познат като Прокопий Пчелар , Прокопие и др.

В празничния календар на старите българи денят на свети Прокопий образува противостояща двойка с празника на свети Харалампий (10 февруари), който е смятан за зимен защитник на пчеларите. Създаването на противостоящи празнични двойки е своеобразно християнско преосмисляне на древното митологично противопоставяне между соларното и хтоничното начало. В цялостния празничен сбор се забелязват реликтите, както на раннохристиянската религиозна обредност, така и на древноезическия култов ритуал.

Сред системата от табута, съпровождащи празничната обредност, е пълната забрана за работа. В етимологичен аспект Прокопий означава "преуспяващ" и най-вероятно от него произлиза и сленгизма "прокопсия" ( "Който работи на този ден, няма да прокопса!").

Един от важните обичаи на празника е месенето на обредни хлябове, които е необходимо да се приготвят твърде рано сутринта, още преди да са се събудили пчелите. От тестото се изпичат два обредни хляба - "боговица" (в чест на света Петка) и "светец" ( в чест на свети Прокопий). Стопанките отнасят при кошерите готовите хлябове, мажат ги с мед и прекаждат навред с тамян. По същото време пчеларите вземат от всеки един кошер малко от новия мед - за лек и "за питите на зимния светец", свети Харалампий. След това ведно отиват на тържествената църковна служба, посветена на свети Прокопий. Подир литургията обредните хлябове се раздават за здравето на семейството и на общността, да се роят пчелите в кошерите, а също и за берекет през годината. В храма се оставя да пренощува осветения мед - смята се, че той притежава изключителни лечебни качества.

В раннохристиянските представи пчелата е знак на Възкресението на Христос, на безсмъртието на човешката душа. В още по-ранните мито-поетични схващания тя символизира трудолюбието, знак е на прехода в годишния сезонен календар, свързва се с поставяне началото на нов земеделски цикъл, има пряко отношение към пробуждането на плодородието в природата. Грижите за пчелите са грижи за здравето, за живота и за благополучието, а медът се възприема същевременно като храна и лекарство, дарени от природата и боговете.

В много етно-райони се правят курбани за здраве и плодородие, организират се общи празнични трапези. Пеят се обредни песни, извиват се кръшни хора - масовият характер на веселбата има характеристиките на имитативна магия, която пряко се свързва се с жуженето на пчелите в кошера и колкото по-шумно е празненството, толкова по-голямо ще е изобилието.

Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft