Днес църквата ни отбелязва Голяма задушница , наричана още Месопустна. На този ден живите отдават почит на мъртвите - в църковния календар има няколко такива дни от годината.
По традиция за помена хората приготвят "коливо" - варено, подсладено жито, заедно със задължителните хляб и вино. В по-ново време към ястията за Задушница се прибавят също дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. У нас обикновено на гроба свещениците извършват парастас, ритуал, който е по-кратък от панихидата. Тя пък по традиция е по-пространният молебен за упокоение на душите, като включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
В една календарна година отбелязваме обикновено 4 задушници: съботата преди Месни заговезни, съботата след Спасовден, съботата преди Димитровден и в съботата Архангеловден. На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости". На Месни заговезни (в неделя) с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Великият пост започва от понеделник след Сиропустната неделя.
