Ето как ще изглежда Светът през 2049: Френски експерт каза какво ще се случи и коя ще е новата доминираща сила

През 2023 г. БВП на Китай вече представляваше 82% от този на Съединените щати. За 2025 г. се прогнозира растеж от 5,2%, в сравнение с 2 до 3% за американците. С тази разлика, прогнозите на икономистите показват, че до 2049 г. Китай ще е надминал САЩ по много икономически показатели.

Демографски погледнато, той все още ще има над един милиард жители, в сравнение с около 343 милиона за САЩ, въпреки че населението му вече намалява. Това прави Вашингтон уязвим.

На военния фронт цифрите са противоречиви. Китайците обявиха бюджет от 300 милиарда долара, но някои разузнавателни служби смятат, че той всъщност е еквивалентен на този на американците, около 1 трилион долара.

Военният парад в Пекин на 3 септември демонстрира впечатляващи възможности: ракети, способни директно да ударят Съединените щати от Китай, сухопътни, морски и въздушни дронове и дори лазерни оръжия. Ако не се стигне до вътрешен колапс - което според мен е малко вероятно предвид системата му за цифрово наблюдение - Китай има реален шанс да постигне целта си.

[Скоро ракети ще летят над Москва: експерт за нощната атака срещу руската столица]

Скоро ракети ще летят над Москва: експерт за нощната атака срещу руската столица

 24 септември | 4:25
 9 коментара
 11458

Този вечен цикъл на китайската история е очарователен; всеки период на фрагментация се счита за отклонение и всяка нова династия се стреми да възстанови приемствеността, като възприема управляващите принципи на предишната. Вярвам, че това е, което в крайна сметка ще се случи с Тайван.

L'EXPRESS: Смятате ли, че Китай е способен да нахлуе в Тайван? Мнозина подчертават трудността на подобна операция, независимо дали е проведена по море или по въздух.

Б. ЛАВАРИНИ: Има няколко сценария. Първо, военната опция за десант, който, разбира се, може да бъде сложен. Но не бива да пренебрегваме и политическия вариант, който би имал за цел да насърчи появата в Тайван на вътрешно движение, което само би избрало да се присъедини към Китай.

От друга страна, твърдението, че Съединените щати биха се намесили в случай на нахлуване или смяна на режима, ми се струва самонадеяно. Вашингтон страда от нарастваща уязвимост към Китай. Икономически и демографски, а скоро и военно.

Очаква се Пекин да достигне 1000 ядрени бойни глави до 2030 г., а около 2035 г. ще притежава капацитет, еквивалентен на този на Вашингтон. Възпирането обаче е ефективно само ако и двете страни са еднакво уязвими.

Поради по-малката си демографска тежест, САЩ трябва да се стремят да компенсират с технологии, по-специално чрез комбиниране на ядрения си арсенал с противоракетен щит. "Златният купол" на Тръмп обаче по същество е екстраполация на израелската система, базирана на наземна противоракетна отбрана.

Подобна система няма да е достатъчна пред лицето на масирани атаки - до хиляда ядрени бойни глави могат да бъдат насочени към Съединените щати. За да бъде ефективно възпирането чрез превантивни мерки, е необходимо да се разположат оръжия в космоса, лазерни и кинетични оръжия - проект, който вече беше очертан по време на ерата на Роналд Рейгън. Това би изисквало колосални ресурси, но с близо 1 трилион долара, изразходвани годишно за военни разходи, Съединените щати могат да си го позволят

L'EXPRESS: Нека се върнем към същината на Вашата книга. Можете ли да скицирате портрет на света през 2049 г.?

Б. ЛАВАРИНИ: В настоящия момент е трудно да бъдем оптимисти. Политическото бъдеще на Европа остава много несигурно. В момента няма желание за по-дълбока интеграция, нито федерална, нито конфедерална.

Европа обаче би спечелила от роля, сравнима с тази на Швейцария - буфер, утвърждаващ се като посредник между Съединените щати и страните от Юга, по-специално Китай. Но за да се случи това, тя би трябвало да съществува политически и да има обща отбранителна система, която до голяма степен остава недостижима днес.

[Спящият пророк: Нов световен лидер ще поведе човечеството към разцвет]

Спящият пророк: Нов световен лидер ще поведе човечеството към разцвет

 16 септември | 22:40
 3 коментара
 17571

Що се отнася до Съединените щати, те постепенно се дистанцират от Стария континент, за да се съсредоточат върху това, което смятат за свой проблем номер едно: Китай.

Във всеки случай, за да избегнат глобален ядрен конфликт, големите ядрени сили трябва да предприемат мерки за органичаване на интензивността и продължителността на конфликтите в своите зони на влияние.

Ето защо смятам, че спешно трябва да се организира конференция, подобна на Ялтенската, която да събере постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, както и Индия, Бразилия и Южна Африка. Целта би била да се установят зони на влияние, за да се осигури стабилност в един нов световен ред, чийто център на тежестта вече се измества към Глобалния Юг, в ущърб на Запада.

L'EXPRESS: Ако през 2049 г. избухне конфликт, как би изглеждал той? От технологична гледна точка войната от 1870 г. се е водила различно от войната от 1914 г., която сама по себе си се е водила в много отношения различно от войната от 1945 г. Развитието на военно-промишления комплекс през последните години доведе до нови подходи към воденето на война.

Б. ЛАВАРИНИ: До 2049 г. стратегическата разлика ще се основава на използването на две фундаментални области на физиката.

От една страна, ядрената енергия на атомното ядро, която ще продължи да бъде основата на възпирането; от друга, овладяването на електроните, лазерни оръжия и особено квантови компютри. Към това, разбира се, се добавя и изкуственият интелект - по-скоро софтуерен инструмент - но такъв, който ще играе решаваща роля.

Ако се върнем назад, военната история показва, че скоростта винаги е била ключът към налагането на волята. Фридрих II е карал войските си да маршируват с форсирано темпо; Наполеон е научил поуките от това да концентрира силите си на правилното място, в правилния момент в битката, за да компенсира численото превъзходство; Сталинград за пореден път демонстрира важността на тази логика.

През 20-ти век именно механиката и двигателят революционизират войната. Утре ще бъде "квантовата скорост", която ще позволи почти мигновено вземане на решения и действия.

Що се отнася до френско-германския танк от 4-то поколение (MGCS), той ще се състои от самия танк, оборудван с изкуствен интелект и хиперкомуникации, за да улесни разузнавателната поддръжка, планирането, командването и координацията на огъня. Той ще бъде придружен от други превозни средства, някои от които са оборудвани с противотанкови ракети, други - роботизирани с лазерни оръжия.

Всеки вектор на бойните операции ще бъде интегриран в система, където данните, предавани от дронове и анализирани от изкуствен интелект и квантови изчисления, ще предоставят поглед в реално време върху бойното поле. В конкретния смисъл, това означава, че всяко движение на войските ще бъде незабавно проследявано и ще могат да се вземат решения в отговор.

Това е една от причините, поради които в Украйна, въпреки численото и материално превъзходство на Русия, фронтът не е пробит. Интензивното използване на дронове, сензори и цифрова обработка нарушава и забавя настъплението.

L'EXPRESS: Във Вашата книга разграничавате два типа държави: тези с ядрени оръжия, защитени от всяка атака; и тези без ядрени оръжия, които, лишени от абсолютна защита, стават жертви на конфликти. Означава ли това, че ако всички страни притежаваха ядрени оръжия, нямаше да има повече конфликти?

Б. ЛАВАРИНИ: За съжаление, нещата не работят така (смее се). Държавите от Юга имат различна логика от нашата. Китай например ясно демонстрира желанието си отново да стане водеща световна сила. Национализмът е силно присъстващ там, както и в Индия. Рискът в тези региони не е свързан със стабилността, а по-скоро с разпространението на ядрени оръжия. Възпирането не се възприема по един и същи начин навсякъде.

В Иран например има идеологически и религиозен аспект; някои екстремисти смятат саможертвата за път към рая. С тази логика ядрените оръжия биха могли да се разглеждат не като средство за възпиране, а като офанзивно оръжие. Това ги прави толкова тревожни.

Някои стратези, като генерал Поарие, вярваха, че ако Иран се сдобие с ядрена бомба, възпирането в крайна сметка ще проработи. Но аз оставам скептичен, защото това измерение на вярата в "отвъдния живот" напълно променя рационалното изчисление на възпирането.

L'EXPRESS: Войната в Украйна би могла да бъде, казвате Вие, първата ядрена световна война. Какви червени линии могат да бъдат преминати, за да ескалира в ядрен конфликт?

Б. ЛАВАРИНИ: Рискът беше много висок в началото, особено когато украинците успяха да отблъснат руските войски. Ако настъплението им беше продължило до пълното изтласкване на руските сили от окупираните области, вярвам, че Москва тогава щеше да използва ядрени оръжия, за да "неутрализира" заплахата.

Днес тези окупирани области са интегрирани в Руската федерация; сега те се считат за пълноправни руски територии, със собствени институции и правна рамка. Това намалява риска от ядрена ескалация в краткосрочен план. Ако обаче френски или британски войски един ден се намесят директно в Украйна, тогава рискът ще се увеличи драстично.

L'EXPRESS: Еманюел Макрон обяви готовността на 26 държави, предимно европейски, да участват в "подкрепящи сили" с разполагане на войски на сушата, в морето или във въздуха, като част от евентуално руско-украинско споразумение за прекратяване на огъня. Съществува ли риск от ескалация, която според Вас би могла да доведе до ядрен конфликт?

Б. ЛАВАРИНИ: Руската страна не е заинтересована от подписване на споразумение за прекратяване на огъня, докато Русия не завземе и четирите региона. При сегашните темпове на напредване на фронта, ще говорим за това след някоя друга година, освен ако не се стигне до срив на украинските сили, вероятността за което е трудно да се оцени днес.

При равни други условия, ако прекратяването на огъня се осъществи днес, е вероятно първо да възникнат сблъсъци с 26-те членове на "подкрепящите сили", с изключение на Франция и Великобритания, които притежават ответни ядрени оръжия. Но в рамките на мащабен конфликт рискът би се увеличил значително.

Ето защо Доналд Тръмп не бърза да осигури американско присъствие сред 26-те държави. Ако американски самолет бъде свален над Украйна, това може да е началото на неконтролируем процес.

L'EXPRESS: Вие критикувате онези, които наричат поддръжниците на мирно споразумение с Русия "мюнхенци", позовавайки се на споразуменията от 1938 г., с които Франция и Великобритания отстъпват Судетската област на Хитлер. Не трябва ли да си извлечем поука от този епизод, който символизира илюзията за демокрации пред лицето на един диктатор?

Б. ЛАВАРИНИ: Еманюел Макрон стигна дотам, че нарече някои "страхливци". Но сравнението не е уместно, защото по онова време Хитлер не е разполагал с ядрени оръжия. Ядрената енергия обаче коренно променя баланса на силите между държавите.

Именно затова Путин е толкова смел и затова Байдън се страхуваше да не прекали. Що се отнася до Тръмп, никога не знаем на коя планета се намира, което е доста тревожно.

Но трябва да сме наясно с последствията, които участието на френските сили може да има върху изхода на конфликта. Преди всичко, твърдението, че Франция може да играе същата роля като Съединените щати - които разполагат с 11 самолетоносача и 14 ядрени подводници с балистични ракети - е илюзорно.

С настоящия си арсенал от конвенционални оръжия Франция не е способна да води война с висока интензивност в дългосрочен план, дори в рамките на европейска коалиция. Вижте цифрите: през 1969 г., когато генерал дьо Гол напусна властта, Франция отделяше 4,14% от БВП си за отбрана. Това ѝ позволи да има както мощна армия, така и ефективни ядрени сили.

Ако бяхме запазили този бюджетен таван, днес щяхме да инвестираме допълнителни 1,333 милиарда евро във въоръжените си сили. Толкова би било необходимо, за да се постигне необходимата мощ. С тези темпове ще ни отнеме още около десет години, преди да можем да задържим позициите си в дългосрочен план.

Разбира се, нашите сили за възпиране остават много ефективни. Нашите сили за възпиране имат 3000 потенциални цели в Русия. В диалога, установен между Париж и Лондон, тези цели се споделят, за да се избегне дублиране. Ако британците открият огън, толкова по-добре.

Ако не могат, защото американците им отказват разрешение, това няма да има значение, тъй като нашите собствени ракети биха ни позволили да поразим всички избрани цели. Този вид споразумение с Лондон е добро, защото има за цел да оптимизира разрушителния потенциал, а не да направи Франция зависима. Но не трябва да забравяме, че всеки голям френски град живее с "оръжие, насочено към главата": една руска ракета е достатъчна, за да направи на пух и прах Париж, Марсилия, Лион, Тулуза, Ница...

L'EXPRESS: Опитахте се да оцените вероятността Украйна да спечели войната срещу Русия. Какви са Вашите заключения?

Б. ЛАВАРИНИ: Използвах Първата световна война за сравнение. Франция успя да спечели само благодарение на масивната подкрепа на Великобритания и особено на пристигането на американците. Без тях щеше да загуби от Германия.

Днес ситуацията е подобна, само че Украйна е изправена сама срещу Русия. Тя няма съюзник, готов да се ангажира директно по суша. Москва обаче притежава ядрени оръжия с пълния им спектър от приложения, от "превантивна" употреба до мегатонни оръжия.

За Русия загубата на тази война би означавала разпад на Федерацията. Следователно тя ще използва всички средства, за да наложи волята си, включително евентуалното използване на тактически ядрени оръжия. Ето защо се опасявам, че наземната интервенция на НАТО само ще подхрани ескалацията.

L'EXPRESS: От избухването на руско-украинския конфликт срещите на върха следваха една след друга, но нито една не успя да установи окончателно прекратяване на огъня. Стана ли дипломацията неефективна?

Б. ЛАВАРИНИ: Относно постепенното ядрено възпиране, Хенри Кисинджър заявява: "Ако употребата на сила стане практически невъзможна, дипломацията може от своя страна да загуби своята ефективност." Днес балансът на силите преобладава. Влязохме в свят, който вече не се разпознава в западния ред, основан на международното право.

Дипломацията, в класическия смисъл - спазване на закона, стремеж към разрешаване на конфликти чрез диалог - вече няма същия обхват. Тя ще стане полезна отново, но само за договаряне на условията за прекратяване на огъня, след като поражението бъде потвърдено. С други думи: първо ще дойде отказът, след това дискусията.

L'EXPRESS: Вие не споделяте широката визия на Еманюел Макрон за ядрено възпиране, който обясни, че "жизненоважните интереси на Франция са неразделни от тези на нейните съседи". Тази визия се споделя и от Валери Жискар д'Естен. Не е ли защитата на нашите съседи начин да защитим себе си?

Б. ЛАВАРИНИ: Нека си представим следния сценарий, който е напълно възможен: война, която започва с ядрена експлозия. Ако един-единствен залп от руски ракети "Орешник", този път оборудвани с множество ядрени бойни глави, парализира германските конвенционални сили за по-малко от 15 минути, какво би направила Франция?

Заблуда е да се мисли, че границата ѝ все още ще минава по Елба. Фактът, че е на Рейн, е достатъчен, за да затрудни нещата за Франция, докато хазната ѝ е празна и тя спешно се нуждае от превъоръжаване. Достигнала ли е европейската политическа интеграция такова ниво в тази ситуация, че въпреки всичко французите биха били готови да поемат риска от колективно самоубийство, за да помогнат за защитата на германците? И обратното, готови ли са германците да умрат за Париж?

С други думи, жизненоважните интереси на Петер станали ли са жизненоважни интереси на Пол? Не! Защото при сегашното състояние на нещата, колкото и географски да са близо, пространствата между Франция и Германия не са стратегически непрекъснати или хомогенни по отношение на политическите цели и стратегическите задачи, които въплъщават: постоянни и неизменни във Франция, условни в Германия или Полша. Ето защо трябва да се подготвим да понесем тъжните последици от ядрената "самота".

Що се отнася до ядреното възпиране на Великобритания, не е разумно то да се консолидира с това на Франция, защото не отговаря на всички принципи, на които трябва да се основава ядреното възпиране.

Всъщност, в рамките на споразумението за взаимозависимост, което обвързва британците с американците, ракетите Trident II D-5 на британските стратегически сили са американски, а британските ядрени бойни глави се монтират на тези ракети в САЩ, преди този възел да бъде интегриран в британските подводници. И при изстрелването им, британците, въпреки че са оперативно автономни, трябва да "получат" съгласието на американците.

От това следва, че британците са обвързани с американците, което ги лишава от стратегическа автономия, която би могла да стане критична за тях и техните съюзници, ако Съединените щати се изтеглят на своя територия, както правят днес.

Докато Франция, свободна и независима, може да използва своите ядрени сили за ответен удар, когато пожелае. При тези обстоятелства, какво тогава да мислим за европейския стълб на Алианса?

L'EXPRESS: Вие обаче вярвате в европейската отбранителна система. Как би могла да изглежда тя конкретно?

Б. ЛАВАРИНИ: Днес това може да се постигне само чрез коалиции на силите. За да се изгради наистина интегрирана отбрана, ще е необходима федерална или конфедерална политическа интеграция. По-конкретно, президент, избран от всички щати, подобно на американския модел.

Руско-украинската война обаче няма да направи европейската отбрана неизбежна. Ще е необходима реална воля за налагането ѝ. Но ако Европа иска да се включи в глобалния дебат, тя трябва да се движи към тази цел.