Ето какво представлява интубацията при коронавирус и по какъв начин помага

вход през zajenata.bg
За Жената
Здраве
Здравни Новини
Ето какво представлява интубацията при коронавирус и по какъв начин помага
23711
Ето какво представлява интубацията при коронавирус и по какъв начин помага

Светът е изправен пред предизвикателството да се справи с пандемията от новия коронавирус COVID-19. Учени и експерти от цялото земно кълбо работят в посока да се открие ваксина или лекарство за заразата.

Засега обаче опитите им не са увенчани с успех. 

Това и причината всички заразени, при които болестта се развива в тежка форма да се лекуват, по начините, по които се лекува вирусно заболяване. В най-сериозните случаи се налага интубация на болния и включването му към респиратор. 

Какво обаче се крие зад тази процедура и колко е опасна тя?

Интубация

Основен метод за поддържане на дихателните пътища, освобождаването им от чужди тела и осигуряване на нормална респираторна дейност е така наречената интубация.

Тя често се оказва животоспасяваща за пациентите, като случаите, в които може да се приложи, са разнообразни и включват както спешни състояния в резултат от травма, инцидент, остро влошаване на подлежащо (известно или неизвестно) заболяване или в хода на протичане на определени болестни процеси.

Целта е поддържане на отворени и достъпни дихателните пътища на пациента с цел подаване на кислород, лекарства или анестетици (при въвеждане под обща анестезия).

В някои случаи интубацията играе поддържаща роля за осигуряване на нормална респираторна дейност (при определени заболявания на дихателната система като например пневмония, емфизем, колапс на белите дробове и други).

Крие ли рискове?

Въпреки животоспасяващия характер на манипулацията, интубирането само по себе си също крие някои, макар и минимални рискове, които се наблюдават при неправилна техника на интубиране и по-често при извършване на интубация в полеви условия.

Интубацията може да е затруднена при пациенти с определени заболявания или болестни състояния.

По тази причина на първо място при вземането на решение за интубация от страна на медицинския специалист е състоянието на болния и ползите и рисковете, които носи интубирането в конкретния случай.

В масовия случаи извършването на интубация носи многократно по-големи ползи за общото здравословно състояние на пациента, отколкото рискове.

Командно дишане

В медицината механична вентилация или командно дишане (КД) е метод за заместване (при отсъствие), механично подпомагане или временно ръководене на спонтанното дишане.

Това може да включва машина или ръчно пневматично съоръжение. Традиционно се разделя на вентилация с отрицателно налягане, когато въздухът се всмуква в белите дробове поради съществуващ пад на тораксовото налягане, или вентилация с положително налягане, когато въздух (или друга газова смес) се подават през трахеята под налягане.

Командното дишане може да се използва като животоспасяваща мярка в краткосрочен план, например по време на операция или критично заболяване (най-често в отделенията за интензивна терапия).

Портативни машини за командно дишане може да се използват при домашни условия или в санаториуми и заведения за респираторна рехабилитация, ако пациентите имат хронични заболявания, които изискват дългосрочна респираторна помощ.

Какво представляват кислородните апарати (респираторите)

- този апарат не лекува нищо, той само помага на дишането

- в чужбина ги наричат още "вентилатори" и представляват апарати, с които по механичен начин с въздушна смес под налягане се стимулира снабдяването на организма с кислород през поразените бели дробове

- респираторите могат да бъдат настроени също за противоположната функция, т.е да имитират и издишване, за да изтеглят въглеродния диоксид от дробовете; честотата на дишане/издишване също може да се настрои според конкретния пациент

- свързването с пациента става чрез интубиране, т.е. тръба се вкарва през устата или носа, а при тежки случаи може и да се направи отвор в трахеята чрез т.нар. трахеотомия

- първите респиратори се появяват през 20-те и 30-те години на ХХ век и са известни като "железни дробове"; 

- днес се използват предимно в спешните и интензивните отделения, както и в хирургичните зали при пациенти под дълбока анестезия; понякога се прилага при излизане от сложни операции и това може да продължи от няколко часа до няколко дни

- до респиратор се прибягва още при кома, мозъчна травма и инсулт, колабирали бели дробове, свръхдоза от наркотици, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), поражения на гръбначния мозък, синдром на Гилен-Баре, мистения гравис, преждевременно родени бебета и др.

- този апарат спасява човешки живот, но може да има странични ефекти, особено при продължителна употреба; основният риск е инфекция, която тръбата може да вкара в носа, синусите, гърлото и белите дробове

- затова местата, където работят респиратори, изискват персоналът да е с ръкавици и маски; външни посетители не са желани, но ако бъдат допуснати, трябва да са здрави и да носят същите защитни средства

- практически е невъзможно пациентът да говори, тъй като се преминава през зоната на гласните струни, няма как да се храни по обичайния начин и не може да се разхожда, защото е закачен за апарата

- тръбата на респиратора дразни и затруднява изкашлянето, което иначе прочиства дробовете и дихателните пътища

- дозирането в работата на респиратора е важно, защото при твърде високо налягане може да навреди на белия дроб или да вкара по-висока концентрация на кислород от необходимото

- медиците облекчават дискомфорта и страданието с болкоуспокояващи, приспивателни, медикаменти за отпускане на мускулите; след като приключи интубирането, няма нужда да се продължава с тях

- ефектът от респиратора се наблюдава и с друга апаратура, включително за измерване на пулса, кръвното налягане, понякога се налагат и рентгенови снимки или кръвни проби за установяване съдържанието на кислород и въглероден диоксид в кръвта

- след премахването му известно време може да се изпитва затруднение в самостоятелното дишане, пресъхнало гърло или болки на гръдните мускули, отслабнали в часовете или дните на използването на апарата;

връщането към нормално състояние може да отнеме дни или седмици, поради което при по-тежките случаи обичайно се практикува намаляване на времето на включване преди цялостното изключване.

Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft