Изберете си една от тези 12 карти и вижте какво ви чака. Неподозирано точен, разкрива всичко!

Тогава той подарил на всеки един по една торба със семена за цветя, казвайки им: ” Този, който най-добре ги съхрани, той ще стане господар.” Първият брат скрил семената в сандък, а вторият ги засадил. Три години по-късно, царят поискал дареното обратно. Първият син извадил семената от сандъка и установил, че те са мухлясали, а вторият с гордост показал на баща си красива цветна градина: “Ето твоите семена, когато те узреят, ще ги събера и ще ти ги върна.” Досещате ли се кой е получил трона?

Поука: Любовта е като семето, задължително трябва да се посее. В противен случай тя на никого няма да бъде нужна.

 

карта №2

Конфронтация

Един търговец, минавайки покрай плантация, видял роб. Той се спрял, нахранил го, напоил го и го съжалил, на което робът отговорил: Всичко минава и това ще мине. Три години по-късно те се срещнали отново. Робът бил станал везир. Бившият бедняк щедро обсипал с бижута търговеца и произнесъл пак същата фраза. Следващия път, когато търговецът дошъл на гроба на везира, видял надпис гравиран върху камъка: ” Всичко минава”. “Е, това вече няма да мине” – помислил си той с горчивина. И все пак няколко години по-късно гробът бил отмит от водата. Едва тогава търговецът се съгласил: “Наистина, всичко минава.”

Поука: Дори ако ходът на събитията не отговаря на вашите желания, не губете сили да се борите – всичко ще се реши от само себе си.

 

карта №3

Себеприемане

Рано сутринта излизайки в градината, царят намерил изсъхващи растения. Дъбът умирал, защото не можел да бъде висок като бора. Борът гниел, защото не можел да ражда като гроздето. Гроздето вехнело, защото не можело да мирише като розата. Само орловите нокти цъфтели с пищни цветове. Защо? Ето какъв отговор получил от тях царят: “Разбрах, че засаждайки ме, вие искахте от мен да израста като орлови нокти. И реших: тъй като не мога да бъда нищо друго, ще се опитам да бъда най-добрия представител на вида си”.

Поука: Отнасяйте се с уважение към себе си и се приемайте такива каквито сте, но не преставайте да се самоусъвършенствате.

 

 карта №4

Мъдрост

При лекарят дошъл един посивял и беззъб шейх и започнал да се оплаква: О, ти, който помагаш на всички хора, помогни и на мен. Само да заспя и започвам да сънувам странни сънища. Сънувам, че пристигам на площада пред харема. А жените там са красиви като цветята в прекрасна градина, божествени създания. Но само като се появя в градината, те всички веднага изчезват през таен изход. Докторът намръщил чело,
започнал усилено да размишлява и накрая попитал: Ти искаш да получиш от мен най-вероятно прах или отвара, с помощта на които да се отървеш от този сън. Шейхът погледнал неразбиращо лекаря и възкликнал: Само не това! Единственото нещо, което искам е вратите на тайния изход да са заключени и така жените да не могат да избягат от мен.

Поука: Хората биха били щастливи ако искаха само това, което им принадлежи по право. Но те мечтаят да завладеят чужда собственост.

карта №5

Общност

Философът имал един чифт обувки. Един ден той поискал от обущаря да ги поправи веднага.

– Но работилницата вече е затворена, отговорил той, така че няма да мога да поправя обувкте във ваше присъствие. Защо не дойдете за тях утре?

– Проблемът е в това, че аз имам само един чифт обувки и просто не мога да си отида без тях.

– Не се притеснявайте! Ще ви дам за един ден други износени обувки.

– Какво? Да нося обувките на някой друг? Вие за какъв ме вземате?

– Защо възразявате да носите обувките на някой друг? Та вие съвсем нямате нищо против да носите мислите и идеите на други хора?

Поука: Няма нещо на света, което принадлежи само на вас. Всъщност, всичко е общо. Дори мислите. Помислете за това в свободното си време.

 

 карта №6

Енергия

Веднъж обществото се държало лошо с Ангулимала. Мъжът се ядосал и за да отмъсти, обещал да отнеме живота на хиляда човека. Да отреже на всеки по един пръст и да направи от тях огърлица. Жертвите вече били 999, когато Ангулимала срещнал Буда. Мъдрецът помолил убиецът да изпълни последното му желание:

– Отчупи клонка от това красиво дърво. Донеси ми я за да я разгледам по-отблизо. А след това я прикачи отново към дървото. Ангулимала удивено повдигнал вежди, а Буда продължил:

– Ако не можеш да създаваш, нямаш право и да унищожаваш.

Поука: Обърни енергията си в полезно дело или тя ще намери друг начин, за да се изрази в гняв, ярост и агресия.

 

 карта №7

Светлина по пътя

В една тъмна нощ, двама души се загубили в гъстата гора. И двамата били ужасно изплашени, но се държали по различен начин. Тъй като единият от пътниците бил философ, а другият – мистик. Първият размишлявал върху причината за тежкото им положение, а вторият просто вярвал в съдбата. Изведнъж се разразила гръмотевична буря. Пробляснала светкавица! Философът в този момент погледнал към небето, както обикновено се замислил и се отклонил от пътя. Мистикът погледнал към пътеката и благодарение на светлината от светкавицата – видял правилния пат.

Поука: Внимателно разглеждайте пътя и не се колебайте, вървете напред! Философстването е умствен процес, той няма да ви отведе до целта. За да бъдете успешни, трябва да действате.

 

 карта №8

Благодарност

Свечерявало се, когато една възрастна поклонничка започнала да се разхожда из селото и да моли местните жители да я подслонят. Тя почукала на всички врати, но никой така и не й отворил. В края на краищата, страдаща от глад и студ, скитничката заспала под едно раззеленяващо се плодно дърво. В полунощ се събудила и видяла колко изключително красиви били цъфтящите клонки от ябълковото дърво на лунната светлина. Жената се изправила, поклонила се по посока на селото и благодарила на хората за това, че не са я подслонили през нощта. А след това се прибрала и нарисувала известното художествено платно.

Поука: Приемайте с благодарност всичко, което ви дава животът. За човешкото развитие са еднакво необходими и страданието и удоволствието.

 

карта №9

Надежда

Има една притча за ловец, който се изгубил в джунглата. В продължение на три дни той скитал сам през живия лабиринт и най-накрая попаднал на друг, заблудил се като него човек. Мъжете се прегърнали и за известно време двамата били изключително щастливи. А след това се попитали един друг на какво се радват така. Първият казал – аз се изгубих и тъкмо, когато се бях отчаял, срещнах някого. Вторият казал: – Аз също загубих пътя си и се надявах да срещна някой, който да ме изведе. Но ако и двамата не знаем пътя, няма защо де се радваме. Сега ще се лутаме заедно.

Поука: Щастието заедно е възможно само тогава, когато хората умеят да бъдат щастливи поотделно. В противен случай, те се правят един друг още по-нещастни.

 

карта №10

Извън семейството

Исус е бил съвсем малък, когато Йосиф и Мария го завели в Ерусалим за празника Пасха. Детето се изгубило в тълпата. Родителите дълго го търсили и го открили сред книжовниците. Момчето разговаряло с мъдрите мъже и те се удивявали на детския му разум. Йосиф попитал Исус:
– Защо си тук? Ние с майка ти те търсим цял ден!
– Защо ме търсите? Аз съм зает с делата на баща ми.
– Аз съм баща ти, а аз съм – дърводелец. А ти седиш сред книжовниците – възмутил се Йосиф.
– Говорех за моя духовен баща.

Поука: Рано или късно детето трябва да се откъсне от своите родители, за да стане независимо, не само физически, но и духовно.

карта №11

Вратата на Рая

Самурай отишал при Дзен учителя с въпрос: “Съществува ли ад и рай? И къде е тяхната врата?”
– Кой си ти? – попитал домакинът.
– Самурай – отговорил гостът.
– Самурай? Та ти изглеждш като скитник!
Гордостта на воина била засегната и той без колебание, извадил меча си. Мъдрецът се усмихнал и казал:
– Ето ти отговора. Адът и Раят не са географски понятия, а психологически. Те са вътре в нас. И двете врати са една до друга. Действайки несъзнателно, ние отваряме вратата на Ада, а съзнателно – на Рая.

Поука: Научете се да контролирате своите чувства и действия. И не е важно какво правите – важното е, да е съзнателно.

карта №12

Пътешествие

Учител и ученик минавали през селото в деня на голям празник. Когато стигнали до централния площад, звуците на барабаните и виковете на хората станали толкова силни, че ученикът покрил ушите си с ръце. Но за негова изненада, учителят, танцувайки, навлизал все по-навътре в посока към центъра на площада, до мястото на главното действие. След като празникът свършил и хората уморени се разотивали към домовете си, ученикът попитал учителя:
– Учителю, как можеш да се веселиш и да празнуваш при такъв шум? Аз дори не чувам мислите си!
– Ти си били настроен на шум, приятелю, но за селяните, това беше музика. Аз просто възприемах тези звуци, така както и те.