След като проверява охранителната камера на магазина си, собственик на магазин за бижута се притичва на помощ на по-възрастен мъж, който е изгонен от магазина. Докато персоналът на магазина отхвърля мъжа, собственикът го разпозна като специален човек от миналото му.
77-годишният Доминик Ланкастър изчака известно време на тротоара, обмисляйки дали парите му ще стигнат, за да купи огърлицата, която иска.
Надявайки се, че ако парите не стигнат, той ще успее да убеди персонала на магазина за отстъпка, той си пое дълбоко дъх и влезе в магазина за бижута от висок клас отсреща.
Една жена на име Линси се представи като продавачката в магазина и го посрещна с лъчезарна усмивка.
— Добър ден, сър. Как мога да ви помогна? — попита тя.
— Ъъъ, добре — Доминик извади телефона си и й показа снимка на огърлицата, която искаше да купи. — Търсех нещо с този дизайн. Мога ли да намеря нещо подобно във вашия магазин?
— О, разбира се, сър — отвърна Линси, усмихвайки се. — Трябва да кажа, че имате набито око за детайлите! Винаги сме готови да се погрижим за нуждите на нашите клиенти и също така създаваме персонализирани бижута… Попаднахте на правилното място. Последвайте ме…
Линси заведе Доминик до гишето и му показа изложените бижута. След като ги разгледа, Доминик се спря на красива огърлица, която приличаше на дизайна, който искаше да купи.
— Това е един от нашите най-продавани дизайни, сър — каза Линси, докато я подаваше на Доминик, за да я разгледа по-добре. — Това е 18-каратово чисто злато и изумруденият камък ще изглежда невероятно на вашия специален човек!
„Прекрасна е…“ – помисли си той, докато я държеше в ръцете си. Но когато видя цената, усмивката му изчезна. Не можеше да си я позволи.
— Аз имам само $600, но етикетът с цената показва $800. Госпожице, това колие има голямо значение за мен. Бихте ли помислили дали да ми направите отстъпка?
Усмивката на Линси изчезна и тя свали огърлицата от плота.
— Съжаляваме, сър. Не можем — каза тя направо. — Изобщо не трябваше да идваш тук, ако нямаше парите!
— О, добре, разбирате ли, знам, че това, което искам, е твърде много, но жена ми…
— Ако сте приключили да ни губите времето, сър, моля, излезте! – нареди му тя, сочейки с пръсти вратата. — Изходът е точно там! Това е магазин за бижута от висок клас, а не магазин за втора употреба. Моля, излезте!
— Госпожице, вие не разбирате…
— Да, сър. Вие сте този, който не разбира. Не ме принуждавайте да ви викам охраната. Вън!! — повтори тя.
Очите на Доминик се напълниха със сълзи, но той ги избърса, когато излезе от магазина.
Няколко минути по-късно собственикът на магазина Джак Фишър седеше в офиса си, наблюдаваше охранителните камери на магазина и пиеше кафето си, когато видя какво се случи с Доминик.
— Това истина ли е? Той… — Той бързо излезе от магазина и се огледа за Доминик, който за щастие все още се виждаше в далечината.
— Извинете ме господине! — извика Джак, докато се втурна към Доминик. — Моля ви, г-н Ланкастър, спрете! Моля, върнете се в магазина, умолявам ви!
Когато Доминик се обърна и видя Джак, той веднага разпозна младия мъж.
— О, за бога, Джак, това ти ли си? О, мина много време, нали?
— Съжалявам за начина, по който персоналът ми се отнесе с вас, г-н Ланкастър. Извинявам се от нейно име — каза той. — Аз притежавам магазина за бижута. Щях лично да се погрижа за вас, ако знаех, че сте вие… Както и да е, не е твърде късно. Какво ще кажете да влезете и да ви покажем по-добри дизайни? Моля, настоявам.
Доминик кимна, усмихвайки се през сълзи.
— Разбира се, благодаря. След като…
— Моля, опаковайте огърлицата за г-н Ланкастър — каза той на Линси, когато Доминик седна. — И моля, бъдете внимателни в бъдеще. Ние не наемаме хора, които не уважават нашите клиенти!
— Много го оценявам, Джак — каза му Доминик. — Не знаеш колко много означава това за мен! Жена ми… — той направи пауза. — Тя беше диагностицирана с неизлечима болест и месец е всичко, с което разполага. Исках да й подаря това за 50-ата годишнина от сватбата ни. Тя я искаше от дълго време, но аз все го отлагах.
— Продадох старата си кола и изтеглих спестяванията си, но все още не беше достатъчно… — Доминик предложи на Джак всичките си пари, но младият мъж ги отказа.
— Страхувам се, че не мога да взема това от вас, г-н Ланкастър. Вие бяхте един от най-прекрасните учители, които имах, и винаги ме насърчавахте, докато другите учители смятаха, че не съм добър в нищо. Би било несправедливо, ако не ви помогна сега, когато вие ми помогнахте и ме научихте на толкова много…
Но Доминик настоя и уговори Джак да приеме парите му. След това отидоха в близкото кафене и поговориха известно време, преди Доминик да се прибере.
Когато Доминик поднесе подаръка на съпругата си Стела, тя не можа да сдържи радостта си.
— О, скъпи, не трябваше да правиш това…
— Честита годишнина, скъпа — поздрави я Доминик. — Надявам се подаръкът да ти хареса.
Стела го отвори и намери кърпичка, увита около доларови банкноти в кутията на огърлицата, заедно със съобщение, надраскано върху кърпичката. Тя го показа на Доминик и той разбра, че е от Джак. В бележката се казваше:
„За мен беше чест да бъда ваш ученик, г-н Ланкастър. Това, което научих от вас, е по-ценно за мен от всичко друго. Благодаря ви, че повярвахте в мен, когато никой не вярваше. Винаги ще съм ви благодарен за това. Джак .”
— О, това момче! Има много добро сърце. Много ти благодаря, Джак. Много ти благодаря! — Доминик въздъхна, изтривайки сълзите от очите си.
Какво можем да научим от тази история?
Положителното влияние на учителя никога не може да бъде заличено. Джак си спомни как г-н Ланкастър е бил прекрасен учител, който винаги е вярвал в него. И така, младият мъж реши да му се отплати, като се намеси да му помогне.
Малко доброта може да направи нечий ден и да предизвика усмивка на лицето му. Обмисленият акт на Джак помогна на възрастния мъж да види красивата усмивка на лицето на Стела.
