Кисело зеле - класика в жанра! Сигурно няма българин, който да не обича този цар на ферментиралите храни, а вече ви казахме и колко полезни са те в борбата със сезонните вируси, включително COVID-19. Как тогава човек да не си затвори поне едно бидонче със зеле на тераската, рискувайки да обгази с миризмата му комшиите напролет!
Е, ако горният сценарий ви спира да приготвите домашно кисело зеле , защото се опасявате от неприятности със съседите или пък се страхувате, че ще ви лепнат етикета "селяндури", днес ще ви научим как да си приготвите кисело зеле за чудо и приказ по бързата процедура .
Предлагаме ви да опитате най-елементарния начин да имате всяка седмица прясно ферментирало зеле - т.нар.
Обичайно за една зелка ви трябват 2 л вода и 4 с.л. сол. Първо разтворете солта във водата. Може да загреете 1 л вода и в нея да разтопите цялата сол, а след това да добавите другия 1 л вода, за да я охладите.
.jpg)
Зелката може да сложите цяла, а може и да нарежете. Може да ползвате голям буркан, а може да я разпределите в няколко по-малки буркана. Може да добавите подправки по желание, но наистина не са задължителни - цвят на копър, сухи люти чушки, синапено семе, джинджифил и т.н.
Когато напълните буркана/ите със зелето, го залейте с вода до горе. Трябва да има вода над зелето през цялото време, за да не мухляса. Затова използвайте тежест - камък, чинийка или торбичка, пълна с вода. Притиснете с тях зелето, така че да е през цялото време покрито от водата. Сложете тензух или марля - за да ферментира, зелето има нужда от въздух. Не го затваряйте с капак. Но и не го оставяйте без нищо предпазно, защото ще влезе много прах и мръсотия. Това е всичко.
Сега го забравете на топло и не на пряка слънчева светлина. На третия ден може да опитате. Ферментацията би трябвало да е започнала, но кога ще консумирате зависи от вашите лични предпочитания. Обикновено класическото кисело зеле отнема месеци в бидони и претакане, а това е готово на седмия ден. Така всяка седмица може да зареждате буркана/ите и да имате подръка от този еликсир.
