Беладона е от най-известните отровни растения и въпреки че може да бъде смъртоносна, ако се използва правилно, може да бъде благотворно лекарство. Някои от нейните компоненти се използват в традиционната медицина, особено като капки за очи.
Беладоната се използва в хомеопатията при менингит, възпаление на сливиците, дихателните органи, урогениталния тракт, кожата, ставите, стомашно-чревния тракт, където възпаленията са придружени с повишена температура.
Коренът се използва за при оплаквания, свързани с черния дроб и жлъчния мехур, както и аритмия, сърдечна недостатъчност, колики болки в стомашно-чревния тракт и жлъчните пътища.
В съвременната терапия се използува главно тинктурата при различни спастични състояния, самостоятелно или в различни комбинации.
Билката може да се използва и за лечение на симптомите на болестта на Паркинсон.
Беладона е многогодишен храст, който расте до 4,5 метра височина с овални листа, зеленикаво пурпурни цветя и черни кълбовидни плодове.
Цъфтеж от май до септември.
Беладона може да се среща още под името - лудо биле, старо биле, отровно биле.
Беладона - Използвани части:
Използват се листата - folia Atropae belladonnae, корените – radix Atropae belladonnae и стръковете - herba Atropae belladonnae.
Беладона – Лечебни съставки:
Беладоната съдържа няколко алкалоиди, които са изключително токсични - хиосциамин, атропин и скополамин. Високо съдържание на алкалоиди варира в зависимост от частта на растението и сезона.
Беладона - Начин на приложение:
Беладоната е СИЛНО отровна!
Токсичният ефект може да се прояви не само при поглъщане, но и при допир с кожата на ръцете, лицето или очите.
При предозиране предизвиква халюцинации
Да се използва САМО по лекарско предписание и под лекарски надзор
Беладона - Къде се среща?
Расте из гори, храсти и живи плетове, главно върху варовикови почви.
Разпространено във всички планини на България, но най-често в Стара планина, Средна гора и Родопите. Среща се в Южна, Средна и Западна Европа.
