Какво представлява множествената склероза и какви са нейните симптоми?

Миелиновите обвивки се състоят от мастно вещество, което изолира нервните влакна в цялото тяло. „Склероза" означава втвърдяване на тъканите. „Множествена" означава просто, че тъканта е втвърдена на много места. Имунната система на организма погрешно произвежда антитела, които атакуват миелиновите обвивки. Те се увреждат и остава ръбцова тъкан под формата на плаки, които изкривяват или изцяло прекъсват предаването на сигнали между нервните окончания. Това заболяване може да има много симптоми - от забавен говор до проблеми със зрението и загуба на подвижността .

Симптомите на заболяването са различни при всеки болен в зависимост от това коя структура или структури на нервната система са засегнати. В по-ранните стадии понякога има случаи на световъртеж, емоционални промени като колебания в настроението и/или депресия; неясно или двойно виждане; изтръпване, особено на ръцете и стъпалата; загуба на равновесие и/или координация; мускулна скованост; гадене и повръщане; промени в говора; тремор и нарушаване на отделителните функции. Вторичните симптоми, които се появяват по-скоро вследствие на първичните, отколкото на самото заболяване, са загуба на костна и мускулна маса , парализа, нарушение на сексуалните функции , инфекции на пикочните пътища и слабо потене . Много от тези вторични състояния се дължат на намалената подвижност с напредването на болестта.

Заболяването има хронично-рецидивиращ ход и протича на пристъпи, наречени обостряния, между които има периоди на ремисия, в които симптоматиката намалява или дори напълно изчезва. Множествената склероза протича различно - може да има относително доброкачествен ход или да напредва бързо и да доведе до инвалидност. Най-често развитието на болестта е постепенно, като симптомите изчезват за определени периоди от време и после отново се възвръщат, като често вс­ки следващ пристъп е по-тежък.

Причината за заболяването е неясна, но най-широко е разпространено становището, че множествената склероза е автоимунно заболяване , при което белите кръвни клетки приемат миелиновите обвивки за чужди субстанции и ги атакуват. Стресът и лошото хранене често предшестват началото на заболяването. Според някои автори роля играе и все още неидентифициран вирусен агент. Наследствеността вероятно също е един от факторите. Според една друга теория заболяването е свързано с непоносимост или алергии към храни , особено към млечни продукти и глутен.

  

Отравянията с пестициди, индустриални химикали, и тежки метали, засягащи нервната система, вероятно също играят роля в развитието на множествена склероза. Токсините от околната среда могат да доведат до промени в обмяната на веществата в организма и до промени в миелиновите обвивки. Дори нетоксични за повечето хора вещества могат да бъдат проблем за предразположените индивиди. Някои токсини, произвеждани от бактерии и гъбички , попаднали в организма, предизвикват подобни на множествена склероза състояния.

Голям брой специалисти са на мнение, че една от причините за появата на множествена склероза е живачното отравяне . Живакът се свързва с клетъчната ДНК и с клетъчните мембрани и води до увреждане на клетките и нарушаване на техните функции. Поставянето на пломби с живачна амалгама при някои хора предизвиква симптоми, неразличими от тези при множествена склероза. Освен това нивото на живак в организма на болните от множествена склероза е почти 7 пъти по-високо, отколкото при здравите хора.

И най-накрая, диетата има ключова роля в развитието на множествена склероза - това сочи и фактът, че множествената склероза е сравнително често срещана в Европа и е изключително рядка в страни като Япония, Корея и Китай. Консумацията на наситени мазнини, холестерол и алкохол в западните страни е изключително голяма и води до продукцията на хормоноподобната субстанция простагландин 2 - стимулатор на възпалителния процес, който влошава симптомите на множествената склероза . В азиатските страни хората ядат по-малко мазнни, отколкото в Северна Америка и в Европа. Диетата им е богата и на морски храни, семена, растителни масла с високо съдържание на есенциални мастни киселини, особено на омега-3  мастни киселини , които задържат възпалителните процеси.

Множествената склероза се диагностицира най-често във възрастта между 25 и 40 години, почти 2 пъти по-често при жени. Рядко се наблюдава при деца и след 60-годишна възраст.

Диагностицирането на множествената склероза е сложно, затова нерядко остава неоткрито известно време. Прилагат се различни изследвания: магнитен резонанс,  лумбална пункция , електро-диагностични тестове и др.