Пламен Димитров от Сливен твърди, че пострадалите са разчитали основно на взаимопомощ, докато представители на институциите са стояли безучастно. Той постави и въпроса защо телата на загиналите са останали на място с часове
„Защо изобщо дойдохте?“ С този болезнен въпрос Пламен Димитров от Сливен се обърна към представителите на институциите след тежката верижна катастрофа на автомагистрала „Тракия“, при която загинаха 12 души, а десетки бяха ранени.
Мъжът е сред оцелелите в трагедията от 10 ноември.
Димитров започва разказа си с благодарност, че е останал жив, и с почит към загиналите.
„Бях участник в катастрофата днес. Първо искам да благодаря на Бог, че ме опази. Да почиват в мир всички, които не оцеляха“, пише той.
„Ние с колегите сами си помогнахме“
Най-силното му възмущение е насочено към представители на властта, които пристигнали на мястото на трагедията около обяд.
По думите му те не се обърнали към оцелелите, за да проверят от какво имат нужда, дали са жадни или дали се нуждаят от допълнителна помощ.
„Как един от вас не се обърна към пострадалите? Как не ви дойде на многото акъл, който имате… Тия оцелелите хора жадни ли са? Ние с колегите сами си помогнахме. Вие каква работа имахте там?“, пита Пламен Димитров.
Той твърди, че оцелелите са си помагали взаимно и са участвали в изваждането на ранени хора от катастрофиралите автомобили. По думите му част от спасените са били сред тежко пострадалите, а някои впоследствие са починали.
Защо телата на загиналите останали на място до 15 часа?
Другият тежък въпрос в разказа на сливналията е свързан с продължителното присъствие на телата на загиналите на местопроизшествието.
„Защо труповете трябваше да стоят по земята до 15:00 часа? Защо над 200 човека стояха с ръце в джобовете?“, пита той.
Думите му повдигат въпроси за организацията на действията на място, за координацията между различните служби и за отношението към пострадалите и близките на загиналите.
Към момента разказът представлява личното свидетелство на оцелял участник в катастрофата. Посочените от него обстоятелства и оценки не са независимо потвърдени.
Кроасаните, които предизвикаха още възмущение
В публикацията си Пламен Димитров отправя критика и за начина, по който според него е била разпределена донесената храна на мястото на трагедията.
Той споменава Динко от Ямбол, който пристигнал с кашон кроасани.
„Защо Динко от Ямбол донесе един кашон кроасани и го раздаде на полицаите, а не на пострадалите?“, пита оцелелият.
Този детайл допълва възмущението му от отношението към хората, преживели катастрофата и останали на мястото след сблъсъците.
Оцелелите очакват отговори
Трагедията на АМ „Тракия“ отне живота на 12 души и остави десетки ранени. Освен разследването на причините за катастрофата, въпросите около организацията на спасителните действия и отношението към пострадалите също заслужават внимание.
Разказът на Пламен Димитров е поредното свидетелство за преживяното от хората в онези часове. Неговите въпроси поставят темата за човешкото отношение, координацията и отговорността на институциите при мащабни пътни произшествия.
Защото след спасителните операции и официалните съобщения остават хората, които са преживели ужаса, загубили са близки или все още се възстановяват от травмите си. Те имат право на помощ, внимание и ясни отговори.
