История, която няма известен аналог в съвременната американска съдебна практика, разтърси САЩ. 50-годишната Криста Пайк , осъдена на смърт за жестоко убийство, оцеля след два опита за умъртвяване със смъртоносна инжекция .
На 30 октомври Криста Пайк направи първото си публично изявление след събитията от 30 септември 2026 година, когато властите в американския щат Тенеси се опитаха да изпълнят смъртната ѝ присъда.
Жената, която прекарва повече от три десетилетия зад решетките, е получила две дози от препарата пентобарбитал. Въпреки това смъртта ѝ не настъпила и процедурата била прекратена.
Пайк била откарана в болница в Нашвил в критично състояние. След десет дни лечение тя се върнала в затвора, но последствията от преживяното продължават.
„Събудих се сама в болницата, объркана и в болка“
В изявление, продиктувано на адвокатите ѝ, Криста Пайк описва последните моменти преди екзекуцията и събуждането си в болничното отделение.
По думите ѝ тя била подготвена да умре и се сбогувала с хората, които са я подкрепяли през годините.
Не очаквала да има живот след тази нощ.
Няколко дни по-късно обаче отворила очи в болница, без да разбира напълно какво се е случило.
„Няма момент от онази нощ насам, в който да не съм изпитвала болка“, разказва тя.
След това изброява физическите страдания, които продължава да усеща – болки в тялото, ръцете, дланите и гърлото.
Признава, че все още ѝ е трудно да говори.
Но според нея най-тежките последствия не са само физически.
„Болката е и в ума ми, и в душата ми“, споделя осъдената.
Как две смъртоносни дози не успяха да прекратят живота ѝ?
Драматичният инцидент се разиграва на 30 септември в затвора „Ривърбенд“ в Нашвил.
Първоначално изпълнението на присъдата е отложено заради съдебно решение, но по-късно Върховният съд на САЩ разрешава процедурата да продължи.
Криста Пайк е прикрепена към носилка в камерата за екзекуции, а служителите започват прилагането на смъртоносния препарат.
Според свидетелства и съдебни документи първата доза пентобарбитал не предизвиква очаквания резултат.
Следва втора доза.
Въпреки това жената продължава да диша.
Свидетели описват необичайно и обезпокоително протекла процедура. В определени моменти Пайк е била в съзнание, а по-късно се чувало силното ѝ дишане.
В крайна сметка изпълнението на присъдата било прекратено и пристигнал медицински екип.
Според специалисти по смъртното наказание това е първият известен случай в САЩ, при който човек оцелява след прилагане на препаратите при завършена процедура за екзекуция. В миналото е имало и други оцелели при неуспешни опити за смъртоносна инжекция, но при тях проблемите възниквали още при осигуряването на венозен достъп.
Десет дни между живота и смъртта
След прекратяването на екзекуцията Криста Пайк е транспортирана до лечебно заведение.
Състоянието ѝ първоначално е критично, а по ръцете ѝ има тежки увреждания.
Жената е била на апаратна вентилация в болницата, преди да започне постепенно да се възстановява.
На 10 октомври адвокатите ѝ съобщават, че е изписана и върната в затворническия център „Дебра К. Джонсън“ в Нашвил.
Тя продължава да получава медицинска помощ.
В първото си публично изявление Пайк подчертава, че възстановяването не означава непременно, че човек се чувства добре.
Според нея животът ѝ след провалената екзекуция е изпълнен с физически ограничения и тежки психологически преживявания.
„След 28 години в изолация отново изпитвам същата болка“
Особено тежка част от разказа на Пайк е свързана с настоящите условия, в които се намира.
Тя споделя, че след връщането си в затвора е настанена в медицинско отделение, където контактите ѝ с други хора са силно ограничени.
Това ѝ напомня за близо 28-те години, прекарани в изолация.
Жената описва липсата на човешко общуване като отделен вид страдание.
Въпреки това благодари на медиците, които са се грижили за нея, както и на хората, изпратили ѝ послания на подкрепа.
Тя споменава и близките на своята жертва, като признава, че продължава да мисли за болката и загубата, които са преживели.
За какво престъпление Криста Пайк е осъдена на смърт?
Зад необичайния случай стои тежко престъпление, извършено преди повече от три десетилетия.
През януари 1995 година Криста Пайк, тогава на 18 години, участва в убийството на 19-годишната Колийн Слемър в Ноксвил, Тенеси.
Двете били съученички в програма за професионално обучение.
Според обвинението Пайк, тогавашният ѝ приятел Тадарил Шип и още един участник примамили Слемър в гориста местност, където младото момиче било подложено на жестоко насилие и убито.
Пайк и Шип са признати за виновни в убийство от първа степен.
Криста Пайк получава смъртна присъда, а Шип, който към момента на престъплението е бил на 17 години, е осъден на доживотен затвор.
Третият участник свидетелства срещу тях като част от споразумение с прокуратурата.
Престъплението предизвиква широк обществен отзвук в Съединените щати и остава един от най-известните случаи, свързани с жена, осъдена на смърт в Тенеси.
Губернаторът спря екзекуциите и нареди разследване
Провалът на процедурата предизвика незабавна реакция от страна на властите.
Губернаторът на Тенеси Бил Лий разпореди независима проверка на случилото се.
Той отмени останалите планирани екзекуции в щата до края на 2026 година.
Разследването трябва да изясни как е протекла процедурата, дали са допуснати нарушения и защо прилагането на препарата не е довело до очаквания резултат.
От администрацията на затворите заявиха, че служителите са следвали утвърдения протокол.
Адвокатите на Пайк обаче оспорват начина на изпълнение на присъдата.
От своя страна губернаторът даде да се разбере, че не възнамерява да променя смъртната присъда по свое решение, като посочи, че съдилищата могат да се произнесат по бъдещето ѝ.
Ще бъде ли подложена на втора екзекуция?
Това е въпросът, който вече стои в центъра на новата съдебна битка.
Адвокатите на Криста Пайк твърдят, че повторен опит за екзекуция би представлявал жестоко и необичайно наказание, забранено от Осмата поправка на Конституцията на САЩ.
Те настояват съдилищата да вземат предвид тежките последствия от първия опит и да предотвратят нова подобна процедура.
Съдия в Тенеси е разпоредил да бъдат запазени доказателствата, свързани с неуспешната екзекуция.
Те могат да имат важно значение за предстоящите производства.
Към 31 октомври 2026 година няма окончателно съдебно решение, което да забранява втори опит за изпълнение на присъдата.
Майката на жертвата: Болката на Колийн не бива да бъде забравяна
Докато случаят на Криста Пайк предизвиква международно внимание, семейството на убитата Колийн Слемър продължава да настоява за справедливост.
Майката на жертвата Мей Мартинес неведнъж е заявявала, че очаква наложената преди десетилетия присъда да бъде изпълнена.
Тя припомня жестоките обстоятелства около смъртта на дъщеря си и страданието, което семейството ѝ преживява от 1995 година.
Близките на Колийн се опасяват, че необичайното оцеляване на осъдената измества общественото внимание от самата жертва и тежестта на извършеното престъпление.
Така случаят поставя един до друг два болезнени въпроса – правото на семейството на убитата да получи справедливост и задължението на държавата да изпълнява наказанията в съответствие с конституционните ограничения.
„Не знам защо оцелях“ – бъдещето остава неизвестно
В края на първото си публично изявление Криста Пайк признава, че не знае защо е оцеляла след процедурата.
Не е сигурна и какво я очаква занапред.
По думите ѝ в някои дни е трудно да запази надежда, но се опитва постепенно да възстанови силите си.
Историята ѝ вече е сред най-необичайните случаи в съвременната практика на смъртното наказание в САЩ.
Един месец след провалената екзекуция Криста Пайк е жива, но все още се възстановява. А въпросът дали властите в Тенеси могат законно да предприемат втори опит за изпълнение на смъртната присъда остава без окончателен отговор.
