Парите убиха щастието ни: Гледаше ме като принцеса, но когато започнах да печеля повече от него, направо ме изгони от къщи!

Исках да живея по-добре, да има разнообразие в живота. След като завърших висше образование, започнах да си търся всякаква работа. Започнах като продавачка. По това време се запознах с един привлекателен мъж. Бързо станахме гаджета и заживяхме заедно. Мартин беше внимателен и обичаше да ме глези. Разполагаше с добри финансови възможности. Скоро ми каза, че мога да напусна магазина и да си почивам повече. Направих го и започнах да завися изцяло от него финансово. Само че това положение ме напрягаше – исках да си имам собствени доходи, а не да разчитам само на него. Споделих му го, а той каза, че няма нищо против да си намеря някаква лека работа и да си имам за джобни. Така постъпих като помощник-счетоводител в счетоводна къща. Работата беше приятна, а аз схващах доста бързо всичко. Непрекъснато ме хвалеха, дори ми повишиха заплатата.

След половин година работа се оказа, че собственичката на къщата й се налага да замине за чужбина и някой трябва да поеме целият бизнес. На сериозен разговор тя ми сподели, че ад съм нейната избраница. Това беше огромно предизвикателство за мен, но аз бях убедена, че ще се справя. Обещах й, че ще продължа успешния й бизнес напред. Когато казах всичко това на Мартин, той нищо не каза. Беше мрачен и потиснат. Аз го попитах какво се е случило, а той измърмори, че просто бил уморен. Каза, че ще говорим на другия ден за моето предложение. На другия ден отново не беше в настроение. Попитах го какво се е случило, а той ми натърти, че по-добре да напусна работа и да не приемам. Аз го погледнах невярващо – наистина ли ми го казваше това! Вместо да ме подкрепи и окуражи, той ме тласкаше надолу. Казах му, че и аз си имам мечти и че не мога да разчитам постоянно на него. Тогава той махна с ръка и каза да приема. Зарадвах се и след месец бях управител на счетоводна къща!

Работа имаше много, но аз я вършех бързо и чевръсто. Наех още хора от екипа и резултатите не закъсняха. Вдигнахме двойно печалбата, а заплатата ми скочи 5 пъти! Вкъщи обаче Мартин ставаше все по-изнервен. Един ден ми каза, че не иска повече да сме заедно! Не можех да повярвам – защо го правеше? Напоследък освен работата купувах разни хубави неща за жилището, пазарувах, дори спестявах за нашето бъдеще. Казах му сериозно да размисли. А на другата сутрин той направо ми каза да освобождавам жилището. Не можел да търпи да му се правя на шефка и да се фукам как изкарвам повече от него.

Явно на него му трябваше жена, която да е много по-ниско от него, иначе се комплексираше. Напуснах апартамента и скъсах с него. В момента съм под наем и не ми се занимава с мъже. Кариерата ми расте и аз съм се концентрирала върху нея. За мъже има време, пък и съм сигурна, че следващия няма да ме разглежда като негова собственост."