Синята кръв – мит или реалност?

вход през zajenata.bg
За Жената
Мистично
Синята кръв – мит или реалност?
16815
Синята кръв – мит или реалност?

Синята Кръв е била признак на избраност и потвърждавала правото на царственост, а в древността правота на царственост са имали само боговете и техните потомци.

 

 

Синята кръв – мит или реалност?

  Може ли в действителност боговете да имат Синя кръв? Ако е възможно, какво трябва да представлява Синята кръв?

Активното използване на среброто от тези божествени личности е източникът на нарицателното за благородник - "Синя Кръв". Това е така, защото продължителното и активно приемане на сребро водело до леко посребряване на кожата и придавало лилаво-синкав цвят на кръвта.

И тъй като само най-богатите (т.е. управляващите) са можели да си позволят да бъдат в редовен контакт със среброто, така се родил митът за хората със "синя кръв" - благородниците, които поради това считат, че са много по-различни от останалите хора.  
 
Дали, обаче, затова се наричали така?

Научното обяснение

Една от главните функции на кръвта е транспортна, т.е. пренос на кислород, въглероден двуокис, хранителни вещества и отпадъчни продукти. Кислородът се явява основния елемент, необходим на живия организъм за функциониране и получаване на енергия благодарение на сложни химически реакции. За нас е важно, че в резултат на тези реакции се отделя въглероден двуокис. Следователно живият организъм е длъжен да поема кислород и да отделя въглероден двуокис. За това са приспособени т.нар. дихателни пигменти, които съдържат в себе си йони на метал, които се свързват с кислорода и при необходимост го отделят. При човека това е хемоглобинът, в състава, на който влизат йони на двувалентното желязо. Именно, благодарение на хемоглобина нашата кръв е червена.

На основата на желязото кръвта може да има и други цветове, например при един вид червей пигментът хлорокруорин е зелен, а при някои насекоми пигмента гемеретрин придава на кръвта виолетов оттенък. Вариантите в природата са неограничени. Но се оказва, че преноса на кислород и въглероден двуокис може да се осъществява на основата на йони на други метали. В някои растения пигментите съдържат молибден, а в животни – манган, хром, никел.

В природата има и търсения от нас син цвят. Този цвят се предава от пигмента хемоцианин – на основата на медта. Той е широко разпространен, притежават го някои охлюви, паяци, ракообразни, сепии и главоноги. Съединявайки се с кислорода хемиоцинът синее, а при отдаване  се обезцветява, но при обратния път – тази кръв не се обезцветява напълно, въглеродният двуокис  се съединява с водата и образува въглеродна киселина - молекула, която се разпада на йон хидрокарбонат и йон водород. Йона хидрокарбонат си взаимодейства с йона мед и образува в присъствието на вода съединение с синьо зелен оттенък.

Трябва да отбележим, че очевидно за живите организми разликата в кръвта не е от особено значение. Нещо повече, оказва се, че и при шимпанзетата съществуват кръвни групи, аналогични на човешките и още в 1931 год. е било осъществено преливане на кръв от шимпанзе на човек с една и съща кръвна група без ни най-малко вредни последици.

Синята кръв – мит или реалност?

И все пак – защо Синя кръв?

В науката, отдавна е установено, че обкръжаващата среда може силно да влияе на елементния състав на живите организми. При дълго изолиране при едни или други условия, възниква изменчивост – поява на физиологични раси, което може да е съпроводено без появата на видими външни изменения.  Това е съпроводено с изменение на хим. състав на организма, появяват се химически мутанти с изменение в ядрото на клетката, броя на хромозомите и т.н., а изменчивостта може де придобие и наследствен характер. Ако включим това, и не забравяме наследствените болести на аристокрацията – картината започва да се изяснява. Ясно е, че при дефицит, на който и да е елемент, еволюцията ще поеме по пътя на замяната на един елемент с друг, способен да изпълни същите функции и намиращ се в достатъчно количество. При нас, еволюцията в процеса на развитието на живите организми се е преориентирала на основата на желязото, което е основно в дихателните пигменти на повечето организми на Земята. Желязото, както е известно, е на второ място, след алуминия, по разпространение в земната кора, като най-голяма част от него е разпространена в трудно усвояемата тривалентна форма.

В историята „ако“ липсва. Но науката за това е наука – да експериментира. Нека си представим, че сме на друга планета и желязото се оказва в по-малко количество, отколкото на Земята, а медта в значително повече. Очевидно, тялото ни ще се адаптира към медта, следователно кръвта ни е ще е синя.

Доказателствата

Съгласно митологията, изкуството на металургията е предадено от боговете на хората. Ако се преанализират древните митове, не може да не се отбележи, че те се отнасят за цветните метали, а не към желязото. При египтяните, например, медта е била известна доста отдавна и още при първите фараони / 4000 -5000 г.пр.н.е./ добиването на мед се извършвало в рудниците на Синайския полуостров. Желязото се появява във всекидневна употреба доста по-късно – към 2 000 г.пр.н.е. Общоприетото обяснение е свързано с по-голямата трудоемкост при добива и сложността при обработката.  Представяйки си подобни сцени, очевидно, митовете не са толкова фантастични. Тайните на металургията действително са могли да бъдат предадени на хората от боговете, като технологията е била адаптирана за техните условия на родната им планета. Много мед и малко желязо.

 

 

 Синята кръв – мит или реалност? 

 

 

Желязото е било малко и в самите богове. В митологиите може де се срещнат описания на железни предмети, но буквално в ед. бройка, тези предмети имали небесен произход и принадлежали единствено на боговете.

В приказките в качеството на някое вълшебно царство, доста често присъстват златни предмети: златни клетки, златни дворци, златни колесници, златни коне и т.н., но златни ли са те наистина. При разкопките на една от гробниците в Тива, се съдържали тайни, как от да се получава „злато” от мед. Оказва се, че трябва само да се добави към медта цинк и сместа се превръщала в „злато”. Сплавта от тези два елемента е месинг и наистина прилича на злато, но се окислява. По свидетелства на историци в Александрия изготвяли фалшиви златни монети, а Аристотел разказва, че в Индия се произвежда мед, която се различава от златото само по своя вкус. Знаем как водата в меден съд придобива метален вкус.

Но какви са последствията от това, че на родната планета на боговете, желязото е малко, а медта  повече?   Да се върнем на биохимията. Имаме едно косвено свидетелство – боговете са се хранили със земна храна и е трябвало да се адаптират към земните условия.

Нужно е постоянно попълване на божествения организъм с мед. Нека кажем, че живота на еритроцитите в кръвта на човека е само около 120 денонощия, така че е необходимо постоянно попълване на желязо в организма ни, аналогично би трябвало това да важи и за боговете, съответно мед.

Желязото е по-химически активно в сравнение с медта. Така че попадайки в кръвта, то неизбежно ще се стреми да измести медта от различните съединения. Това изместване е било доста вредно за боговете и те трябвало да го избягват.

Най-простият метод за изпълнение на тази задача е диетата, да се употребява храна с високо съдържание на мед и ниско на желязо. Така се оказва, че най-логичния избор за боговете са зърнените изделия.

Дали това е истината – не знаем, историята пази своите тайни.

Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft