Тленните останки , за които се смята, че принадлежат на българския цар Самуил , най-после ще бъдат върнати в България. Зад постигнатото споразумение с Гърция обаче стои малко известна подробност – страната ни се е съгласила да предостави 48 ценни църковни реликви , сред които и старинни ръкописи.
За подробностите около договореното споразумение разказа историкът проф. Христо Матанов в ефира на „Здравей, България“ по NOVA. Според него завръщането на останките на средновековния владетел не е резултат от внезапно решение на гръцките власти, а от продължителни дипломатически усилия и постигнато съгласие по въпроси, които години наред са затруднявали преговорите.
Какво дава България на Гърция в замяна на останките на цар Самуил?
Съгласно подписания между двете държави меморандум, България ще предостави на гръцката страна общо 48 църковни ценности, свързани с манастири и религиозни институции в Северна Гърция.
Сред тях има старинни ръкописи и други исторически предмети, пренесени на българска територия през 1917 година, по време на Първата световна война.
Реликвите произхождат от манастира „Панагия Икосифиниса“, манастира „Тимиос Продромос“ край Серес и Митрополията на Серес и Нигрита.
От своя страна Гърция ще предаде на България човешките останки, открити в базиликата „Свети Ахил“ на остров в Малкото Преспанско езеро, които учените свързват с цар Самуил и неговото семейство.
Споразумението е оформено като меморандум за взаимно депозиране на исторически реликви, а не просто като обикновена размяна на предмети. Това разграничение е важно при тълкуването на договореностите между двете страни.
Проф. Христо Матанов: Преговорите продължават от години
Историкът обясни, че завръщането на царските останки е било обсъждано многократно през годините.
„Това не става изведнъж. Разбира се, става с преговори, и то продължителни“, подчерта проф. Матанов.
По думите му България дълго време не е била склонна да се раздели с част от историческите документи и църковни предмети, за чието връщане гръцката страна е настоявала.
Той смята, че тази съпротива е забавила постигането на окончателно споразумение.
Запитан дали останките на Самуил е можело да бъдат върнати по-рано, ако България беше приела условията за предоставяне на въпросните ценности, историкът отговори:
„Най-вероятно да.“
Това е оценката на проф. Матанов за развитието на преговорите, а не документално установено заключение, че единствено спорът за реликвите е забавил предаването на останките.
Сред ценностите е и Евангелието на Йоан Кантакузин
Един от най-интересните предмети, споменати от проф. Матанов, е старинното Евангелие на Йоан Кантакузин.
Ръкописът съдържа исторически приписки и представлява значим източник за изследването на църковната и културната история.
Според историка документът има особена стойност за гръцката страна.
Той обърна внимание и на обстоятелството, че гръцките медии са съобщили подробности за договореното предоставяне на реликвите, докато в България първоначалният обществен интерес е бил насочен предимно към завръщането на останките на цар Самуил.
Така възниква и въпросът какви точно исторически ценности напускат България и какви гаранции за тяхното съхранение са предвидени в споразумението.
Били ли са ръкописите скрити в секретни фондове?
Проф. Матанов коментира и разпространената информация, че част от старинните документи са били държани в секретни фондове в продължение на десетилетия.
Според него подобно твърдение не отговаря на действителността.
Историкът обясни, че ръкописите са били съхранявани в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, където са били достъпни за научни изследвания.
„Те бяха свободни за ползване от учени от целия свят. Неслучайно те идваха да ги ползват. Разбира се, бяха обработени и от български учени“, посочи той.
По думите му тези исторически материали не са били непознати на международната научна общност.
Това означава, че не бива да се смесва въпросът за тяхното съхранение в България с предположения, че са били напълно укривани от изследователите.
Как са открити предполагаемите останки на цар Самуил?
Историята на находката започва през 60-те години на XX век.
Гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос извършва разкопки в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро.
При проучванията са открити няколко високопоставени погребения, за които се предполага, че са свързани с българската владетелска фамилия.
Датировката на самото откритие невинаги се посочва еднакво в различните публикации – срещат се 1965 г. като начало на разкопките и 1969 г. като година на откриването на конкретните останки.
Впоследствие археологическите и антропологичните изследвания насочват учените към предположението, че един от скелетите принадлежи на цар Самуил.
Именно тази находка става основа за продължителните разговори между България и Гърция.
Как учените свързват костите с българския владетел?
Един от най-важните аргументи за идентифицирането на останките е откритата стара травма на лявата ръка.
Костта е зараснала неправилно след сериозно счупване.
Според историческите извори Самуил е получил тежко нараняване по време на сражението при река Сперхей през 996 година.
Тогава българската войска претърпява поражение от византийците, а владетелят успява да се спаси благодарение на сина си Гаврил Радомир.
Историческите сведения разказват, че Гаврил Радомир пренесъл ранения си баща на гръб до безопасно място.
Проф. Матанов обръща внимание на съответствието между описаната травма и установеното при антропологичното изследване.
Според него това дава висока степен на увереност, че откритите останки принадлежат именно на цар Самуил.
Травмата обаче е косвено доказателство. Идентификацията се основава на съвкупност от археологически, исторически и антропологични данни, а не на един-единствен белег.
Защо откритието е останало малко известно години наред?
Проф. Александър Николов, преподавател по средновековна история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, също коментира завръщането на останките.
Според него откритието на гръцкия археолог трябва да се разглежда в контекста на сложните политически отношения на Балканите през втората половина на XX век.
В периода след 1967 година Гърция е управлявана от военна хунта, а политическата обстановка не е благоприятна за широко обществено обсъждане на исторически теми, свързани с България.
По думите на проф. Николов хипотезата на Муцопулос постепенно е получила по-широка публичност след политическите промени в Гърция през 1974 година.
Оттогава започва и продължителният дипломатически процес, довел до настоящото споразумение.
Защо цар Самуил е толкова важен за българската история?
Цар Самуил е сред най-значимите владетели на Първото българско царство.
Той управлява в един от най-трудните периоди на средновековната българска държава, белязан от продължителни войни с Византия.
Управлението му е свързано с опитите за запазване на независимостта на България срещу военния натиск на император Василий II.
През 1014 година българската армия претърпява тежко поражение при Ключ.
Според средновековните хроники голяма част от пленените български войници са ослепени по заповед на византийския император.
Самуил умира на 6 октомври 1014 година.
Неговата личност остава символ на съпротивата срещу византийското завоевание и заема важно място в българската историческа памет.
Проф. Александър Николов подчертава, че епохата е сравнително добре документирана, а драматичната история на владетеля е привличала вниманието на историци и писатели в продължение на столетия.
Ще предизвика ли завръщането реакции в Северна Македония?
Темата за цар Самуил отдавна присъства в историческите и обществените дебати между България и Северна Македония.
В българската историография той се разглежда като владетел на Първото българско царство, а редица средновековни извори определят неговата държава като българска.
В Северна Македония личността му също заема важно място в историческата памет и националния разказ, което е причина за различия в съвременните интерпретации.
Проф. Христо Матанов заяви, че средновековните източници не определят Самуил като „македонски цар“ в съвременния национален смисъл.
„Никъде не се споменава такова нещо. Все като български се споменава“, коментира историкът.
Той очаква решението за предаването на останките на България да предизвика и реакции в Северна Македония.
Запитан дали допуска появата на дезинформация по темата, Матанов заяви:
„Да, очаквам дезинформационна кампания, тъй като знам за какво става въпрос. И ние сме свикнали.“
Това е прогноза на историка. Към момента не може да се твърди каква ще бъде официалната реакция на властите в Скопие или как ще се развие общественият дебат там.
Кога останките на цар Самуил ще пристигнат в България?
Според обявената програма официалното предаване на останките трябва да се състои на 3 октомври 2026 година в Музея на византийската култура в Солун.
Очаква се в церемонията да участват министър-председателите на България и Гърция.
След това останките ще бъдат транспортирани до София и посрещнати с държавни и военни почести.
Предвижда се те да бъдат положени в специален саркофаг в столичния храм „Света София“.
Датата е избрана непосредствено преди годишнината от смъртта на цар Самуил, която се отбелязва на 6 октомври.
Историческо завръщане след повече от шест десетилетия
Постигнатото споразумение между България и Гърция поставя край на дълъг етап от дипломатическите разговори за останките, приписвани на цар Самуил.
То обаче показва и колко сложни могат да бъдат въпросите, свързани с историческото и културното наследство.
От едната страна стоят останките на средновековен владетел, чиято памет има особено значение за България. От другата – ценни църковни предмети и ръкописи, свързани с историческото наследство на Гърция.
Предаването на 48-те реликви е съществена част от договореното решение и обстоятелство, което заслужава същото обществено внимание като самото завръщане на царските останки.
А дали договореността е можела да бъде постигната по-рано, остава въпрос, по който историците могат да правят обосновани оценки, но окончателен отговор би изисквал подробно проучване на дипломатическата документация от изминалите десетилетия.
