С голяма мъка посрещнаха вярващите новината, че този свят е напуснал един от най-светлите духовници, отдаден на грижата за ближния и любовта към Бог - отец Иван от Нови Хан .
След кончината на духовника остава открит въпросът за съдбата на приютите , които той изгради приживе. Най-вероятно тя ще бъде решена от синовете му, но това ще се случи, след като изминат 40 дни от кончината на добрия духовник.
Отчето, който почина на 14 септември тази година, беше женен за Тодорка Иванова, с която имат двама синове - Ивайло и Григор (отец Григорий). Именно това са наследниците му, които ще вземат решението за съдбата на приютите в селата Нови хан, Якимово (Монтанско) и Коняво (Кюстендилско).
Духовникът създаде три приюта приживе, снимка: "България днес"
"Говорих със синовете му и те ще обявят какво ще се случва оттук нататък. Но искат първо да минат 40 дни от кончината на баща им, след това ще говорят повече за приютите. Очакваме тяхното решение", коментира пред вестника домакинката Галя. По нейни думи още приживе отец Иван е помислил за изстрадалите хора, които е спасявал. На някои от временно настанените в Якимово им е приписал собствеността на къщите и така имотите са станали тяхно притежание. "Може тази практика на прехвърляне на собствеността да продължи и хората да имат дом, но и ангажимент да се грижат за къщите", каза още Галя.
През последните години дядо Иван изпитваше затруднения с издръжката на приютите, тъй като даренията рязко намаляха. Бавеха се плащанията на сметките за ток, през някои месеци имаше затруднения и с набавянето на храната. Заради влошеното си здравословно състояние отчето трудно ставаше от леглото и не можеше лично да се среща с хора, които да помагат финансово на каузата му.
Отец Григорий, снимка: "България днес"
"Тежи ми, че не мога да ходя и лично да се срещам с хората, за да ги убеждавам да даряват. Преди години го правех и имаше резултати. Сега не мога и пари няма. Много се промени моят живот, вероятно е заради възрастта. Сега по цял ден съм в леглото и се разнообразявам с гледане на телевизия. Трудно ставам, а понякога изобщо не мога да стана. Болят ме краката, коленете ме мъчат. Но не искам да се оплаквам и когато хората ме попитат как съм, гледам да отговарям, че съм добре", споделяше с тъжна нотка приживе отчето.
Отчето отдаде живота си на подкрепа на изстрадали хора, снимка: "България днес"
Макар да беше духовно лице, отец Иван не разчиташе на помощ от църквата, която имаше особено мнение за добрите му дела. Въпреки разминаванията във вижданията им от Софийската митрополия пуснаха съобщение за кончината му, като разкриха подробности от житейския му път. "На 80-годишна възраст се престави в Господа архимандрит Йоан - Иван Димитров Иванов, който от няколко десетилетия помагаше на хора, изпаднали в беда и с тежка житейска съдба. През годините той успя да създаде приюти в три села, където настаняваше хора в нужда. Новопреставилият се духовник е роден на 31 март 1945 година. Основно и средно образование завършва в гимназия "Петър Берон" в София. Висше образование придобива в Духовната академия "Св. Климент Охридски", която завършва през 1981 година. На 19 октомври 1981 г. е ръкоположен за дякон, а на 26 октомври същата година и за свещеник от Видински митрополит Филарет. От 1987 година е назначен за енорийски свещеник в село Нови хан, община Елин Пелин. През 2011 година се посвещава на монашеско служение, като е постриган за монах с името Йоан от Деволски епископ Теодосий. На 27.12. 2015 година в храм "Св. св. Кирил и Методий" в Монтана е възведен в архимандритско достойнство от Видинския митрополит Дометиан. Бог да го упокои в селенията на праведните! Вечна и блажена да бъде светлата му памет!", написаха от митрополията.
снимка: "България днес"
В последните си разговори дядо Иван споделяше пред "България Днес", че се чувства забравен от много хора и разочарован, че дарителите са намалели драстично. Единствената утеха в душата си намираше чрез общуването с децата в приютите, които му носеха най-голяма радост и спокойствие. В приютите имаше неписано правило - децата не си тръгваха, когато навършеха 18 години, а когато се чувстваха готови за живота. В момента стотици души живеят в приютите и разчитат на подкрепата на добротворците. "Да сме добри хора, да сме здрави... Да правим добро за другите, да не искаме много и да не сме алчни. Това са важните неща, които да останат след нас. А колко ще живеем, е Божа работа и не можем да се месим в тези неща. Да сме добри и смирени в молитвите си и да не губим вяра" - много често с тези думи дядо Иван завършваше разговорите си. Нека не го забравяме, както и това, което направи!
