На 15 август православната църква отбелязва Успение на Пресвета Богородица , известно в народната традиция като Голяма Богородица . Това е един от най-почитаните християнски празници в България и един от дванадесетте най-големи празника в църковния календар, честван както от православни, така и от католици.
На този ден вярващите отдават почит на Света Богородица като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище , а имен ден празнуват всички, които носят имената Мария, Мариана, Марияна, Мариян, Марио , както и Богдан, Богдана, Божан, Божидар и техните производни.
Защо празникът се нарича Успение Богородично
Според Светото писание Божията майка напуска земния свят на 64-годишна възраст, за да се съедини със своя син Иисус Христос.
В българската народна традиция празникът е известен като Голяма Богородица , за да се отличава от Малка Богородица на 8 септември, когато се чества Рождеството на Пресвета Богородица.
Какви обичаи се спазват на Голяма Богородица
На 15 август в храмовете се отслужва тържествена света литургия. След богослужението се освещават обредни хлябове , които вярващите раздават за здраве, благополучие и в памет на своите починали близки.
В много населени места празникът се отбелязва с родови срещи и общоселски събори , а по стара традиция се прави и курбан за здраве, дълъг живот, плодородна година и предпазване от болести и житейски несгоди .
Света Богородица се почита като закрилница на дома и семейството, затова много хора отправят молитви за мир, здраве и благополучие на своите близки.
Какво се слага на празничната трапеза
След края на Богородичния пост семействата се събират около богата празнична трапеза. Според българската традиция на нея присъстват:
-
прясно изпечена обредна питка, украсена с традиционни орнаменти;
-
варено жито;
-
варена царевица;
-
варена тиква.
Задължително място на трапезата заемат и първите плодове на сезона. По обичай на Голяма Богородица непременно се ядат грозде и диня , които се приемат като символ на плодородието, благоденствието и Божията благословия.
Векове наред българите вярват, че молитвите, отправени към Божията майка на този ден, носят закрила, здраве и надежда. Именно затова 15 август остава един от най-светлите и обичани празници в българската духовна и народна традиция.
