Легендарната Кехлибарена стая е смятана за едно от най-големите световни съкровища. За съжаление обаче, Осмото чудо на света , както я нарекоха историци и изследователи, днес е точно това - легенда.
Мистериозната Кехлибарена стая е премествана няколко пъти, докато „изчезне“ по време на Втората световна война. Съветските власти многократно са се опитвали да разгадаят мистерията на изчезването й, но днес има само спекулации и различни теории.
Първоначално стаята е проектирана от скулптора Андреас Шлутер за двореца Шарлотенбург в Берлин. Въпреки това, по стечение на обстоятелствата, стаята се намира в кметството на Берлин.
Според исторически източници през 1716 г., по време на държавно посещение, Петър Велики бил толкова омагьосан от красотата на кехлибарената стая, че Фридрих Уилям I решил да дари стаята на Руската империя и по този начин допълнително да укрепи съюза.
През следващите десет години кехлибарената стая е реконструирана и се помещава в летния дворец на Екатерина Велика. Стаята била украсена с около 6 тона кехлибар, като се предвиждало цялата да бъде покрита с огледала, а всички детайли и дори съдовете да бъдат от кехлибар.
Стаята е построена в бароков стил и е украсена с позлатени елементи, скъпоценни камъни и различни скулптури.
С началото на германското нахлуване в Съветския съюз много произведения на изкуството са под заплаха от разграбване. Първоначалният спасителен план предвижда помещението да бъде демонтирано и преместено в Ленинград, но това е неуспешно. Въпреки това, уредниците, страхувайки се, че стаята ще попадне в ръцете на врага, решават да покрият стаята с обикновен тапет.
От друга страна, Адолф Хитлер вярва, че стаята от германски произход трябва да бъде намерена и върната в родината й. За целта той изпраща отряд войници в двореца на Екатерина Велика, чиято задача била да открие кехлибарената стая.
Не отнеча много време на войниците да я намерят, така че през следващите две години стаята е преместена в замъка Кьонигсберг в днешния Калининград. Но предвид последиците от войната и напредъка на Съветския съюз, Хитлер не е склонен да поеме риска и нарежда стаята да бъде преместена.
От този момент нататък всяка следа от кехлибарената стая се губи.
Според много историци стаята вероятно е била разрушена по време на събитията от 1944 г., когато дворецът Кьонигсберг е бомбардиран. В един от докладите се посочва, че в една от стаите в мазето са открити четири мозайки, три от които са напълно изгорени и унищожени. Други доказателства сочат, че стаята е на дъното на Балтийско море. В момента мистерията на кехлибарената стая все още е неразгадана.
Съветското правителство през 1979 г.
