Професията на лекарите е една от най-благородните, но и най-тежките. Ежедневната борба за живот, безсънните нощи, нечовешката умора - понякога наградата за всичко това е добрата дума на благодарност и усмивката на лицата на пациентите.
"Пациентите имат нужда не само от медикаменти, но и от топла дума, кураж и усмивка, с които да се изправят срещу своите страхове и колебания. Много топлина, кураж и сила струи от посланията на нашите пациенти, които получаваме при изписването им. Усмивката – това ни стига!", пишат от болницата.
Публикуваме целия текст на писмото без редакторска намеса:
"Уважаеми генерал Мутафчийски,
Майка съм на социално неравностоен 46-годишен син. Бях е Ендоскопската клиника по верената Ви болница, два пъти. Докторът, който пое и изведе сина ми Николай е Даниел Стефанов. Обгрижване, внимание, консултиране до най-малки детайли, търпение към моето неспокойствие... Денонощно бдение, не само от д-р Стефанов, но и от д-р Пенчев, д-р Шаламанов и всички останали...
Казва се: "Те работят като добре смазан механизъм". Не! Те са живо туптящо сърце, човеколюбиви, съпричастни – от най-ниския, до най-високия пост. Старшата сестра, всички медиицнски сестри и санитари – прецизни, хубави, интелигентни жени.
Генерал Мутафчийски, Вие сте щастлив човек, че имате такъв тил.
Няма какво повече да говоря, синът ми Николай го каза: Не искам да си тръгвам от болницата, искам при д-р Стефанов.
С уважение: майката на Николай"
"Благодарим Ви за вярата! Заедно сме силни!", допълват от ВМА.
