Експериментатори и художници от Швеция търсят човек, който до края на живота си няма да прави нищо определено и ще получава заплата, след което и пенсия. При това той дори не е длъжен да лентяйства – ако иска, може да си намери нормална работа, но въпреки това ще си получава заплата „за нищо“.
Как е възможно и в какво е смисълът на експеримента? Историята е интересна.
В името на справедливостта, избраният кандидат все пак ще трябва да прави нещо. Всеки ден той ще трябва да идва на същата железопътна станция и да бие по часовника, което ще включи лампички около него, така хората ще знаят, че индивидът е започнал да работи. През останалата част от деня, той може да не прави нищо, до вечерта, когато трябва да дойде пак и отново да бие по часовника, за да изгаси светлинките. Така той ще оповестява края на работния си ден.
За това нещо той ще получава около $2300 (4000 лв). Предвидени са даже социални придобивки и отпуска. Но какъв е смисълът? Голдин и Сенеби честно отговарят, че смисъл няма… И по- точно, смисълът е в това, че експериментът е безсмислица.
