Утре е голям празник, почитаме майката на Богородица, покровителка на семейството и майките - ето какво се прави за здраве!

Анна е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството. Закрилница е на момичетата, бременните и вдовиците. В деня на нейния празник жените не работят, за да не се разболяват децата им. Гадае се за брак на момите като се засяват пшеничени зърна в ново гърне с вода. В случай че до нова година семената покълнат - това е знак за скорошна сватба.

Света Анна е обявена за светица от Източноправославната църква още през VI век, докато Римокатолическата църква я канонизира през 1854 г. Заедно със съпруга й Йоаким са признати и провъзгласени за Свети и праведни богоотци (родители на Бога). Тъй като зачеването на Дева Мария идва след отправената от Света Анна молитва към Бога, тя посвещава божията майка на вяра и отдаденост на Бога още съвсем невръстна, завеждайки я във Втория храм, когато навършва три години.

Заради нейната бездетност, преодоляна благодарение на непоколебимата й вяра в Бога, и пълното й посвещаване на нейната дъщеря, Света Анна се счита най-вече за покровителка на майките, а в деня на нейния църковен празник – 9 декември, повечето народни ритуали и обреди са ориентирани именно към женското начало и ролята на жената като съпруга и майка.

На Анинден се приготвят жито и царевица, в чието раздаване са влага вярването, че ще помогне на посевите да растат, а като се поръси почвата с просо и пепел, се смята, че реколтата ще бъде опазена от магии. Жените натриват виметата на млекодайните животните със специална каша, направена от чесън, олио и въглен, и дават на домашните животни сол, която предишната вечер са сложили заедно с жито под печката, вярвайки, че така ще ги предпазят от магьосниците, които според поверието превръщат луната в шарена крава и я "издояват".

Срещу лошите демони пък се пали говежди тор, поставен пред вратите на къщите, така че пушекът да задими пред тях и да ги прогони. Прието е също да се вкарва прасе в дома, като се смята, че риенето му символизира успеха в хорските начинания, и да се слагат кокошките за първи път да мътят яйца. Ако обаче прагът на дома бъде прекрачен от кокошка, предстоящата година няма да е добра, тъй като обратно на прасето, птицата рие с краката си назад. Отивайки на гробища, хората изказват заклинания, за които се смята, че ще се сбъднат.

Ако една жена е майка, на този ден тя не трябва да работи, иначе болест ще сполети децата й. Същото се отнася и за бременните жени, ако искат да родят рожбите си по-лесно. Не бива да се тъче, преде и плете вълна, и изобщо да се прави нищо, свързано с вълна, за да бъдат всички агънца живородени, да не осакатеят и да не бъдат нападани от вълци.

За мъжете празникът също носи особен смисъл и според народните поверия, те трябва да останат целия ден в селото. Напуснат ли границите му, могат да се натъкнат на самодивите и никога повече да не могат да се върнат.

Полът на първия гостенин в дома на Анинден определя какви животни ще се раждат по-често – мъжки или женски, а от това дали е благочестив - доколко плодородна и здрава ще е годината. Друго предсказание, което се прави в навечерието на Анинден, е дали на младите момичета им предстои сватба. За целта предишната вечер в едно гърне с вода се слагат зърна, ябълкови или вишневи клонки и се наблюдава кога ще покълнат и ще се разлистят. Случи ли се преди края на годината, сватбата ще е скорошна.

Празникът на Света Анна се асоциира и със смяната на годишните цикли – от зимата, която тъкмо започва, слънцето се извърта към пролетта, тъй като по стар стил Анинден е бил отбелязван в най-краткия ден от годината (22 декември), след който денят започва да нараства "с по едно просено зърно" чак до Еньовден, когато започва да намалява. Ето защо на този ден хората усещат, че са на прага на нещо ново, че могат да забравят за старите несгоди и да повярват в добрия си късмет, като се възползват от разкрилите се пред тях нови възможности.