Голяма Богородица – празник на вярата, надеждата и женската закрила
На 15 август православният свят отбелязва един от най-светлите празници – Успение на Пресвета Богородица, наричан от народа Голяма Богородица . Това е денят, в който вярващите почитат Божията майка – символ на любов, нежност и закрила.
История и духовно значение
Според християнското предание, Божията майка напуска земния си живот на 64-годишна възраст, за да отиде при своя син.
След погребението в пещера край Гетсимания, апостол Тома, закъснял за последното сбогуване, намира само плащеницата й – знак, че Божията майка вече е сред небесните ангели. Оттогава християните вярват, че тя е винаги до нас с думите: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
Традиции, съхранени през вековете
В българската народна традиция този ден е свързан с преклонение и благодарност. Жените омесват обредни хлябове от ново жито, които след литургията в църквата се освещават и раздават „за здраве“ и „за душите на починалите“.
Празничната трапеза е богата, но символична – прясна питка с орнаменти, варено пиле, жито, царевица, тиква, диня, грозде и риба. В някои региони се прави курбан за здраве и плодородие, а болни хора преспиват на свети места с надежда за изцеление.
На този ден никой не работи тежка физическа работа. Поверията съветват да не се докосва нищо червено – за да се предпази плодовитостта на младите жени.
Женски празник на надеждата
Божията майка винаги е била покровителка на жените и майчинството. Вярва се, че на Голяма Богородица жените, които мечтаят за дете, могат да получат нейното благословение. Те носят дарове – кърпи, престилки, чорапи или цветя – и ги оставят под иконата й в знак на вяра и молба.
За кого е имен ден
На този ден празнуват всички, носещи името Мария, Марийка, Мара, Марин, Марияна, Марио, Преслава, Преслав и други негови варианти.
Голяма Богородица е повече от религиозен празник – тя е ден, в който женската сила, майчината любов и надеждата за чудо се преплитат в едно.
