Свети Атанасий е родом от древна Александрия. Датата на която се почита светеца на 18 януари.
Според традиции и вярвания Атанасовден отбелязва средата на зимата, и по тази причина на някои места се нарича и "Среди зима".
“Иди си зимо, идвай лято!”
Празника има и антипод - Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.
Свети Атанас се смята за брат на св. Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан "сладки и медени". Смятало се, че на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и раздавали, за да я омилостивят. Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. В миналото, на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта, ако нямали, се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства "колко скача 3-годишен елен".
В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон - обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони. Денят е наричан също и "Втора Коледа" - защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега.
Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. "Дебел сняг - дебел комат" - имало ли много сняг, голям берекет се очаквал.
В някои райони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.
На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца, да излекува тежка болест или страшно премеждие. Характерен за празника е и ритуала "побратимяване", които се изпълнява и на Ивановден.
Традиционно на трапезата за Атанасовден присъства питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-вече свинско с бамя.
Имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото „Атанасиос" със значение „безсмъртен".
