Цели семейства умират на съседни легла в болниците от вируса, 11-годишни се гледат сами, защото майка им е в болница с коронавирус

Баща и дъщеря издъхват на две съседни легла в болницата. 
Това са само част от човешките съдби, покосени от коронавируса, за които разказва италианският всекидневник “Кориере дела сера”.

Дни наред доброволци от Гражданска защита “наглеждат” от дистанция две 11-годишни момиченца в тосканската община Монтеварки. Малките близначки вече знаят да правят всичко сами вкъщи, а и нямат друг избор, защото майка им лежи в болницата с коронавирус. Тя е уважавана местна лекарка в общината до град

Арецо и един ден е откарана в болницата, но този път като пациентка.
С майката откарват и
бабата на близначките,
която умира по-късно
Децата нямат баща. Започват с помощта на интернет да следват всички съвети, които им дават от разстояние, говорят с приятелите си, с учителите си. Поделят си домашните задължения, поръчват по телефона каквото им е необходимо. Те са под карантина, затова социалните служби пращат свои служители, но те стоят в каравана, паркирана под дома на близначките, и ги наглеждат оттам. Изолацията на момичетата продължава дни наред, след което роднина предлага да ги вземе вкъщи.
В Ливиньо, област Ломбардия, коронавирусът “навестява” един след друг трима братя. Всички обитатели на градчето, което е на две крачки от границата с Швейцария, ги помнят като задружни и неразделни цял живот. Братята Дзини – Джовани (88), Гуидо Силвио (85) и Пиетро Пачифико (83),
са планинари,
със здрав
и бодър дух,
вечно напред-назад с велосипедите си. Джовани умира първи с коронавирус преди десетина дни. Той страда и от сърдечно заболяване. Приживе е много активен в общината, занимава се непрекъснато с доброволческа дейност. Джовани е и почетен президент на местното алпийско дружество. Миналата година дори оглавява делегацията на местните алпийци на събор на Националната асоциация в Милано послучай стогодишнината от основаването ѝ. Всички в Ливиньо помнят и как Джовани се раздава за другите през 1987 г., когато унищожително наводнение потопява Ливиньо – тогава е на първа линия в помощните операции, копае в калта и отломките, за да търси оцелели. Петдесетина души умират тогава.

Седмица след Джовани си отива брат му Пиетро Пачифико, който оставя вдовица жена си Рита, с която има трима синове и осем внучета.
Последен умира 85-годишният Гуидо Силвио. Целия си живот той посвещава на работата в планината. Всяко лято в Швейцария асфалтира пътища, а през зимата се грижи за ски лифтове. През 1988 г. остава вдовец. Въпреки че в 6-хилядното Ливиньо почиват с коронавирус и други трима души, смъртта на братята поразява всички жители на общината. Тук всеки познава всеки. И в Ливиньо, по подобие на Бергамо, обаче няма да има погребения, а кремиране на труповете на починалите. Кога ще стане, не е ясно, защото и във Валтелина броят на мъртвите е огромен.

Във Виченца, област Венето, коронавирусът се саморазправя и с друго италианско семейство в рамките на часове. На две съседни легла в интензивната терапия на болницата умират един до друг 82-годишният Виторио Кастаня и дъщеря му – 50-годишната Роберта. Виторио навремето работи като бояджия. Дъщеря му живее с него. Първо откарват по спешност в болницата бащата, а на следващия ден и дъщеря му. И при двамата симптомите са едни и същи – в началото повишена температура, после затруднено дишане.
И двамата си
отиват бързо
и в един ден
Месеци по-рано в клиника почива и съпругата на Виторио. Сега жива от цялото семейство Кастаня остава само сестрата на Роберта – Кристина.
Във Вогера, до Милано, коронавирусът
разбива и семейството
на 86-годишния
Алфредо
Бертучи, по професия занаятчия. Цял живот Алфредо изработва предмети от ковано желязо – от лампиони и вази до свещници и огради. Предава занаята на двамата си синове – Даниеле, на 54 г., и Клаудио, на 46 г. Братята се разболяват преди десетина дни. И при двамата започва с повишена температура. Приемат ги в болницата на Вогера.
Първо умира Клаудио, а след три дни и Даниеле. Междувременно в същата болница приемат баща им и майка им. Умира и Алфредо. Жена му Анджела е в много тежко състояние и никой не ѝ казва, че е останала без съпруг и синове. На 29 март обаче почива и 77-годишната Анджела. Така цялото семейство Бертучи вече го няма.