Въпреки че изглежда очевидно, че би трябвало да има южен еквивалент на северното сияние, Aurora Australis е може би най-добре пазената тайна на Южното полукълбо.
Въпреки че туристите се тълпят, за да видят цветните, танцуващи светлини, които минават по небето в региони на висока географска ширина от Канада до Исландия, малцина изглежда знаят, че Южното полукълбо има свое също толкова магическо светлинно шоу.
„Чувствам, че това е рождено право на Австралия. И хората просто не знаят за това“, казва пред Би Би Си Маргарет Сонеман, авторка на "Наръчника на преследвача на Аурора" и основателка на Facebook страницата Aurora Australis Tasmania.
Южното (и северното) сияние може да се види около магнитните полюси, когато горните слоеве на атмосферата се ударят от енергийно заредени частици, които се движат по линиите на магнитното поле на Земята.
„Те възникват, когато има освобождаване на енергия поради сблъсъци между полярни атмосферни газове на Земята и утаяване на високоенергийни заредени частици, водени от геомагнитно поле от опашката на магнита“, казва д-р Ракеш Панвар от Австралийското бюро по метеорология, и космическо време. Той обяснява, че те се виждат най-вече на високи или полярни ширини, но понякога могат да се видят на средни ширини, когато се случи голямо слънчево събитие.
Въпреки, че Южното сияние е било наблюдавано от континентална Австралия, то е по-често наблюдавано от австралийския остров Тасмания (или от Нова Зеландия), поради ясното небе и близостта до полюса.
Сонеман - американка, която се преместила в Тасмания преди 32 години, казва, че се е пристрастила към преследването на сияние през 2005 г., когато е карала на юг към Хобарт, столицата на щата. Въпреки че това не е първото сияние, което е виждала, тя каза, че е най-завладяващото.
„Беше почти черно-бяло изживяване, но движението на лъчите беше магическо“, каза тя. „Промени се драматично от секунда на секунда, изстрелвайки се в небето. Беше красиво и вълнуващо.”
Тя разказва, че въпреки че хората свързват полярните сияния с цветни ивици, осветяващи небето, в Тасмания вероятно ще видите бяла светлина без камера, може би с малко цветно сияние около нея, освен ако няма достатъчно космическа активност, за да направи полярното сияние достатъчно голямо. „Не можете да видите много цвят с просто око, тъй като очите ни не са предназначени да виждат цвят през нощта“, обясни тя. „За да видите силен цвят, [полярното сияние] трябва да е много ярко“. Въпреки това, ако използвате камера, резултатите могат да бъдат впечатляващи.
Това, което също е уникално за Южното сияние е, че може да се види през цялата година. Много хора приемат, че преследването на Аурора е зимен спорт - това е така, защото местата с полярно сияние в северното полукълбо имат среднощно слънце през лятото.
В южното полукълбо, независимо дали сте в Тасмания, Нова Зеландия или дори части от Южна Виктория, имате реална възможност да видите полярно сияние при меко лятно време, въпреки че ще трябва да останете будни по-късно, тъй като не се стъмва до 21:00 или 22:00 часа.
И светлините могат да бъдат също толкова зашеметяващи, вариращи от наситени бели стълбове в небето до ефирни ивици от зелено и червено.
„За предпочитане е да сте далеч от градските светлини, но можете да ги видите навсякъде в този щат“, каза тя. „Трябва ви ясна гледка на юг, така че без хълмове, без дървета. Еднакво добре е в цяла Тасмания, независимо дали сте в Девънпорт или Хобарт. Навсякъде, където е тъмно. Можете да го видите в собствения си заден двор".
Остров Бруни - два острова, свързани с провлак през канала D'Entrecasteaux, е едно от идеалните места за наблюдение на Южното сияние. Той предлага разнообразие от изкушения, които да заинтересуват туристите.
Островът е толкова отдалечен, че дори и без полярно сияние нощното небе може да бъде вълшебно, с Млечния път в пълния си блясък и одеяло от звезди, което да ви обгърне.
