"Всеки носи душа и сърце, не е консервна кутия, която отваря и оперира" - кой е човекът зад образа на генерала?

вход през zajenata.bg
За Жената
Звезди
"Всеки носи душа и сърце, не е консервна кутия, която отваря и оперира" - кой е човекът зад образа на генерала?
4768
Източник: mila.bg
"Всеки носи душа и сърце, не е консервна кутия, която отваря и оперира" - кой е човекът зад образа на генерала?

Той е може би най-популярната личност у нас в момента - ген.-майор проф.Венцислав Мутафчийски , директор на Военномедицинска академия. Всеки ден лекарят с дългогодишна практика се изправя пред цяла България, за да ни рапортува броя на заболелите, оздравелите и починалите от коронавируса, както и всички последни новини, свързани със заразата.

Но кой всъщност е ген.Мутафчийски ?

Малцина знаят, че медикът, който оглавява Националния щаб , има зад гърба си три военни мисии в Македония, Ирак и Афганистан и е първият лекар доброволец по време на терористичния атентат в Сарафово. Ген. Мутафчийски вече е звезда в социалните мрежи, но всячески бяга от известността. Единственият му плюс от нея са колажите, с които искрено се забавлява. Дори разкри кой е любимият му.

"На него един известен футболист казва: "Сега какво ще правя, като не мога да играя футбол? А аз му отговарям: "Ами ти пък кога си могъл да играеш", обясни с усмивка шефът на Националния оперативен щаб. Въпросният футболист в колажа е Валери Божинов.

Мутафчийски и Божинов

Смешките с проф. Мутафчийски вече са стотици, но има и една разтърсваща снимка. На нея той седи в коридора с още няколко лекари, видимо изморени след тежка операция. Именно този кадър предизвика буря в социалните мрежи.

Как обаче генерал-майор Мутафчийски стигна дотук?

Роден е на 20 август 1964 г. в Дупница. Увлича се по медицината още на 5-годишна възраст, защото си чупи ръката. Когато отива да му я наместят и гипсират, въпреки болката той е искрено възхитен от лекаря и осъзнава, че медиците помагат истински на хората. Детската му мечта не угасва и затова след средното си образование записва медицина. Още като студент става стипендиант на Министерството на отбраната и се сблъсква с военната медицина. Осъзнава, че за да помогнеш на тялото на човек, трябва да познаваш душата му, и затова изкарва и курсове по психология. След дипломирането си през 1990 г. постъпва във ВМА за курс по вътрешни болести, после печели конкурс за специализация и остава 3 г. в Клиниката по обща хирургия.

Със самочувствието от този опит през 1996 г. отива в Бургас, където още с пристигането го чака бойното му кръщение в хирургията. Пътува с часове на зазоряване и влиза в болницата да се представи. Вкарват го веднага на визитация, където се обсъжда неясен случай и всеки трябва да го прегледа и да си каже мнението. Идва ред на новака и той казва: "Има перитонит и трябва да се оперира веднага". "Щом трябва, оперирай го", отговарят бургаските началници и проф. Мутафчийски от вратата се озовава в операционната под зорките очи на целия екип. Пациентът бил с перфорация на язва и перитонит. След интервенцията дочул: "Това момче не си е губило времето в София".

ВМА директор

Още в началото на кариерата му колегите му забелязват, че той има точна ръка и бистър ум.

Именно това му помага да придобие специални умения в коремната, чернодробно-панкреатичната, лапароскопската, спешната хирургия, чернодробната трансплантация и интраоперативната ехография.

Във ВМА се връща с конкурс и става асистент по спешна хирургия. През 1998 г. оглавява спешното отделение там с над 100 души персонал.

Кумирът му във военната медицина е личният лекар на Наполеон маршал Ларейн, който всъщност е бил и шеф на медицинската му служба. "Дотогава е било прието след битка да се събират ранените и който оцелее, оцелее - обяснява проф. Мутафчийски. - Ларейн въвежда за първи път по време на бойните действия да се евакуират ранени в безопасна среда и да бъдат лекувани."

Този принцип генералът прилага през 2000 г., когато за първи път отива на военна мисия в бежанския лагер в Радуша, Македония, по време на т.нар. косовска криза. Тогава няма преки военни действия, но за младия лекар е интересно да работи на такъв терен. Лекували предимно жени, деца и старци. Най-тежкият му случай тогава бил внезапната смърт на 24-годишно момче, което имало проблем със сърцето и нищо не можело да се направи.

Тогава проф. Венцислав Мутафчийски осъзнава, че по професия е хирург, но по призвание - военен лекар.

Първият му сблъсък с истинското лице на войната е през 2003 г. в Ирак след атентата в Кербала, където загинаха 6-има наши войници, а 68 бяха ранени. Само за 2 часа военните лекари са готови за тръгване, като генералът става шеф на екипа за медицинска евакуация на пострадалите. Пътува с началника на Генщаба ген. Никола Колев и министъра на отбраната Николай Свинаров.

От София до Багдад летят с "немного надежден военен самолет", до Кербала - с хеликоптер, където дълго време кръжат над останките на някаква сграда. По-късно лекарят разбира, че това всъщност била взривената база на българските войници. "До нея пътувахме с кола. Там се кара с над 100 км/час по разбитите пътища и като попитах защо, ми обясниха, че така потрудно ще ни уцелят с РПГ", разказва генералът.

Когато трябва да евакуират ранените българи, осъзнава, че всъщност нищо не разбира от взривна травма, и се учи от американските си колеги. Преживяното в Кербала преобръща живота му на 180 градуса и остава най-кошмарният му спомен. Освен картината с ранените войници, която никога няма да забрави, в кабинета си пази и парченце от взривената цистерна.Безценният опит, който трупа в Ирак, разгръща в дисертация, а като един типичен военен лекар пази в кабинета си и кортик.

"След Освобождението всички медицински офицери са имали кортик - обяснява проф. Мутафчийски. - На първите немски модели от едната страна пише "С нам и Бог", а от другата - "милосърдие". Те са служели на лекарите като средство за безнадеждно ранените.

ген.Мутафчийски мисия

Във военната хирургия има една категория пациенти, които са неспасяеми. Ние следваме и една сентенция - да го оставим да умре достойно. Едно време това се е изразявало с убийството им чрез един точно премерен удар между прешлените на врата. Това е върховен израз на милосърдие. Днес, разбира се, не ги убиваме, но им даваме достатъчно наркотични аналгетици, за да умрат в сравнителен комфорт. Такова нещо не съществува в цивилната медицина."

През годините си изгражда собствен стил на работа, като негово правило е по време на сложна операция да не разговаря

Недопустимо е за проф. Мутафчийски да се разказват вицове и лекарите да се смеят, докато се спасява човешки живот. Отличните му умения го отвеждат и на третата му военна мисия в Афганистан.

Болницата била на територия колкото Югозападна България, за която носели отговорност той и още един хирург. С предимство се грижели за войниците, а след това лекували и местното население. Първата операция на проф. Мутафчийски била на испански войник. След приключването си излязъл и видял как над 2000 войници чакали отвън, за да разберат дали приятелят им ще оздравее. Настъпила истинска радост, след като лекарят съобщил, че любемецът на базата е добре.

ранено дете

Сериозно е разтърсен обаче след като му докарват 6-годишно момче, простреляно по погрешка в крака с калашник, докато карало колело. Имало и спорен момент - дали има кръв в корема, тъй като траекторията на куршума е предполагала такава възможност. Проф. Мутафчийски обаче казва твърдо, че няма кръв в корема, а това изправя на нокти испанските му колеги. След успешното приключване на операцията се оказва, че нашият генерал е прав, и с това печели доверието на останалите лекари.

По време на мисията си в Афганистан прекарва и коледно-новогодишните празници, като точно навръх Нова година са поздравени по особено страховит начин. Лекарите се били събрали в голяма палатка и докато празнували, се разминали на косъм от смъртта. Талибаните ги бомбардират, но за щастие ракетата се взривява на 100-200 м от палатката им. "Поздравиха ни подобаващо, но ако мерникът беше малко по-точен, можеха да убият 500 души", обяснява проф. Мутафчийски.

Той обаче вярва, че над човешката сила има друга - божествената. Лекарят се моли на Бог, а от Афганистан до днес носи кръст, подарен от жена му. Отново не се прибира само със спомени от грозното лице на войната, а прилага безценния си опит на наша земя.

Налага му се да покаже уменията си на военен лекар на 18 юли 2012 г., когато е атентатът в Сарафово. По случайност или не, тогава проф. Мутафчийски е на почивка в къщата на родителите си в Черноморец. Приятел му звъни и му казва какво се е случило, а той, без да се замисля, пали колата и тръгва към инцидента. Лекарят е първият доброволец, защото най-добре разбира как да се погрижи за взривните травми на пострадалите. Терористичният акт оставя траен белег в ума му и затова всяка година ходи на мястото, за да отдава почит на загиналите.

Спасяването на човешки животи между дъжд от куршуми вероятно не е лесна задача. Генерал-майор проф. Мутафчийски не може да гледа филми за война, защото съпреживява някои от ситуациите.

Никога няма да забрави и изгубените си пациенти, защото "всеки човек носи душа и има сърце, а не е просто една консервена кутия, която отваря и оперира".

Затова да се разсее от тези картини в главата си, се грижи семейството му. Изключително много се радва на двамата си синове близнаци Марк и Александър. Неведнъж е споделял, че си спомня с усмивка техните първи месеци, когато се редували единият да плаче, а другият да спи. Нямало почивка. Генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски истински се гордее със синовете си, а днес цяла България подкрепя него и му се възхищава.

"Аз не съм съгласен да стоя в ъгъла и да гледам с любопитство как останалите правят чудеса. Не. Аз искам да правя чудесата", категоричен е лекарят. 
 

Дай твоята оценка:
5 от 4 гласа
Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft