Тя беше една от най-елегантните жени на своето време – муза на Christian Dior и Givenchy, звезда на Холивуд и близка приятелка на Одри Хепбърн. Наричаха я Капюсин и я сравняваха с най-големите красавици на френското кино.
Когато си спомняме за легендарните французойки, превърнали се в символи на красотата през XX век, обикновено на първо място поставяме Брижит Бардо, Катрин Деньов и Жана Моро.
Но сред звездите от онова време има и една жена, чието име днес се споменава много по-рядко, въпреки че някога е била сред най-желаните модели и актриси.
Нейният сценичен псевдоним е Капюсин.
Снимка: listal.com
Тя притежавала особено излъчване – аристократична осанка, изразителни очи, изящно лице и сдържана елегантност, която привличала вниманието дори когато не произнасяла нито дума.
Дизайнерите я обожавали, режисьорите искали да я снимат, а публиката я възприемала като олицетворение на френския шик.
Личният ѝ живот обаче се оказал далеч по-сложен от приказката, която зрителите виждали на екрана.
От Жермен Льофевр до Капюсин – момичето, което отказало предначертания си живот
Истинското име на актрисата е Жермен Елен Ирен Льофевр.
Снимка: april-knows.ru
Според най-често цитираните биографични данни тя е родена на 6 януари 1928 година в Сен Рафаел, Южна Франция.
Израства в семейство от средната класа, в което образованието и сигурната професия се смятали за важни условия за добър живот.
Близките ѝ си представяли, че младата Жермен ще стане учителка и ще води спокойно ежедневие.
Но тя имала съвсем различни желания.
Още като момиче се интересувала от чужди езици, изкуство и пътувания.
Не искала да остане в рамките на живот, който другите вече били избрали вместо нея.
Именно едно случайно събитие щяло да промени бъдещето ѝ.
Фотограф я забелязал на улицата – и животът ѝ се преобърнал
Според популярната биографична история, когато била на около 17 години, Жермен пътувала с открит файтон в Париж.
Красотата ѝ привлякла вниманието на фотограф.
Той видял в младото момиче необикновен потенциал за света на модата.
Скоро тя започнала да позира пред камера, а кариерата ѝ се развила изключително бързо.
Снимка: БЛИЦ
Появили се предложения от престижни френски модни къщи.
Така момичето, което трябвало да стане учителка, се превърнало в професионален модел.
По това време тя взела и друго важно решение – да смени името си.
Избрала псевдонима Капюсин, който на френски е свързан с цветето латинка.
Името било кратко, нежно и запомнящо се – точно като образа, който постепенно изграждала.
По-късно актрисата признава, че никога не е харесвала особено рожденото си име Жермен.
Новото име се оказало първата стъпка към създаването на една легенда.
Музата на Dior и Givenchy, която приличала на истинска принцеса
През 40-те и 50-те години Капюсин вече е сред търсените модели на френската висша мода.
Работи за Christian Dior и Givenchy – две от най-влиятелните модни къщи на епохата.
Снимка: Pinterest
Външността ѝ се различава от популярния по онова време образ на пищната, предизвикателна красавица.
Капюсин не разчитала на демонстративен сексапил.
Нейната сила била в изящната стойка, деликатните движения, високите скули и загадъчния поглед.
Сякаш била създадена, за да носи най-елегантните рокли.
Тя притежавала естественото умение да изглежда едновременно недостъпна и изключително привлекателна.
Именно тази особеност по-късно щяла да очарова и холивудските режисьори.
Любопитен факт: Капюсин и Одри Хепбърн били приятелки още преди славата
В света на модата младата французойка срещнала друга бъдеща легенда – Одри Хепбърн.
По това време нито една от двете още не се е превърнала в световна кинозвезда.
Момичетата се сближили и според биографичните разкази за известно време дори споделяли общо жилище.
Между тях възникнало приятелство, което не приключило, когато Холивуд ги направил известни.
Напротив – през следващите десетилетия Одри щяла да остане един от най-важните хора в живота на Капюсин.
Снимка: Pinterest
Първата любов завършила с брак, продължил само няколко месеца
Кариерата на Капюсин в киното започнала още в края на 40-те години.
През 1949 година тя се появила във френския филм „Среща през юли“ на режисьора Жак Бекер.
Това било едно от първите ѝ забележими участия на големия екран.
По време на снимките се запознала с актьора Пиер Трабо.
Между двамата възникнала романтична връзка.
През 1950 година те сключили брак, но семейното им щастие се оказало краткотрайно.
Само няколко месеца по-късно двамата се разделили.
Капюсин никога повече не се омъжила.
В следващите години името ѝ щяло да бъде свързвано с известни мъже, но нито една връзка не довела до трайно семейно щастие.
Холивуд я открил, когато вече била звезда в модата
През 50-те години Капюсин започнала да пътува все по-често.
Работата като модел ѝ отворила вратите към Ню Йорк, а впоследствие и към Холивуд.
Там привлякла вниманието на влиятелния продуцент Чарлз К. Фелдман.
Той бил убеден, че красивата французойка има потенциал за международна филмова кариера.
Помогнал ѝ да се установи в САЩ, където започнала да изучава английски и да усъвършенства актьорските си умения.
През 1958 година тя подписала договор с Columbia Pictures.
За младата актриса това означавало възможност да се снима в големи американски продукции, редом с най-популярните звезди на епохата.
Две години по-късно получила една от първите си значими холивудски роли.
Снимка: bamfstyle.org
Във филма „Песен без край“ от 1960 година, посветен на композитора Франц Лист, тя изиграла княгиня Каролина цу Сайн-Витгенщайн.
На екрана си партнирала с Дърк Богард.
Същата година участвала и в приключенската комедия „На север към Аляска“ с Джон Уейн.
Кариерата ѝ започнала да набира скорост.
Снимка: bamfstyle.org
„Камерата е влюбена в лицето ѝ“ – думите, които я превърнали в легенда
Един от най-известните комплименти, отправяни към Капюсин, принадлежи на режисьора Джордж Кюкор.
Той смятал, че красотата ѝ има необикновено въздействие на екрана.
По думите му камерата сякаш била влюбена в нейното лице.
Това описание се превърнало в едно от най-запомнящите се определения за актрисата.
И наистина, в много от филмите ѝ изражението и присъствието ѝ говорели повече от репликите.
Тя умеела да изглежда хладна и загадъчна, но същевременно да внушава тъга, ранимост и дълбоки чувства.
Тази комбинация я правела подходяща както за драматични роли, така и за изискани комедийни образи.
„Розовата пантера“ я превърнала в световна знаменитост
Истинската ѝ международна популярност дошла с комедията „Розовата пантера“ на режисьора Блейк Едуардс.
Филмът излязъл през 1963 година и се превърнал в началото на една от най-успешните комедийни поредици в историята на киното.
Капюсин получила ролята на Симон Клузо – красивата и елегантна съпруга на инспектор Жак Клузо, изигран от Питър Селърс.
Снимка:ebay.com
Сред останалите звезди били Дейвид Нивън, Клаудия Кардинале и Робърт Вагнер.
Капюсин внесла в ролята особен чар.
Нейната Симон била изискана, остроумна и напълно способна да запази самообладание дори сред най-абсурдните ситуации.
Естествената ѝ елегантност създавала прекрасен контраст с комичните нелепости на инспектор Клузо.
Именно този филм остава един от най-познатите в кариерата ѝ.
Десетилетия по-късно зрителите продължават да я свързват с незабравимия образ на Симон.
От Фелини до Адриано Челентано – една кариера, изпълнена със звезди
След успеха на „Розовата пантера“ Капюсин продължила да се снима в международни продукции.
През 1965 година участвала в комедията „Какво ново, котенце?“, в която играели Питър О'Тул, Питър Селърс и Роми Шнайдер.
Четири години по-късно получила роля във „Фелини Сатирикон“ на легендарния италиански режисьор Федерико Фелини.
Този филм я представил пред друга публика и показал, че може да бъде част и от експерименталното европейско кино.
През 70-те години се появила в още редица продукции.
Сред тях е и криминалната комедия „Блъф“ от 1976 година, в която си партнирала с Адриано Челентано и Антъни Куин.
Въпреки че с времето ролите ѝ ставали по-редки, тя продължавала да работи в киното и телевизията.
Снимка: Pinterest
Голямата любов с Уилям Холдън – романтика без щастлив край
Докато професионалният ѝ живот процъфтявал, личният ѝ свят бил много по-сложен.
Една от най-известните любовни истории на Капюсин била връзката ѝ с холивудския актьор Уилям Холдън.
Двамата се сближили в началото на 60-те години и участвали заедно във филми като „Лъвът“ и „Седмата зора“.
Професионалното им партньорство постепенно прераснало в романтични отношения.
Но любовта им имала сериозно препятствие.
Холдън бил женен.
Връзката им продължила приблизително две години, но не довела до съвместен живот.
След раздялата двамата запазили близки отношения.
Капюсин никога не се омъжила повторно, а историята с Холдън останала една от най-обсъжданите глави в личния ѝ живот.
През 1981 година актьорът починал.
За Капюсин това означавало загубата на още един човек, с когото я свързвали важни спомени.
Зад красивото лице се криела жена, която страдала от депресия
Зрителите виждали в Капюсин уверена, недостъпна и блестяща красавица.
Но хората от близкото ѝ обкръжение познавали и друга нейна страна.
Актрисата преживявала периоди на тежка депресия.
В биографичните разкази за нея се споменават продължителни емоционални трудности и предишни опити за самоубийство.
Тези проблеми не били видими за публиката, която продължавала да я възприема като въплъщение на съвършенството.
С времето Капюсин все повече се отдръпвала от шумния светски живот.
След години на пътувания, снимки и бляскави премиери тя предпочитала да прекарва времето си далеч от камерите.
Именно тогава приятелството ѝ с Одри Хепбърн придобило още по-голямо значение.
Одри Хепбърн останала до нея в най-трудните моменти
Двете актриси били свързани още от младежките си години в Париж.
Приятелството им устояло на световната слава и разстоянията.
По-късно и двете избрали да живеят в Швейцария.
Одри Хепбърн се установила в Толошна, близо до Лозана, а Капюсин живеела в самия град.
Това им позволявало да поддържат контакт.
Според биографични сведения Одри била сред хората, които се опитвали да помогнат на Капюсин по време на тежките ѝ депресивни периоди.
Тя не се отдръпнала от приятелката си, когато животът ѝ станал труден.
За актрисата, която постепенно се изолирала от света, подобна подкрепа била особено важна.
Тяхната история показва друга страна на Холивуд – тази на истинските приятелства, които съществуват отвъд славата и професионалната конкуренция.
Последните години: Самота, три котки и живот далеч от света
През последните години от живота си Капюсин живеела в апартамент в Лозана.
Някога известна с безупречните си тоалети и появите на бляскави събития, тя постепенно ограничила публичните си контакти.
Съседи разказвали, че рядко я виждали да напуска дома си.
Компания ѝ правели трите ѝ котки.
В апартамента, далеч от филмовите студиа и светкавиците на фотографите, актрисата прекарвала все повече време сама.
По-късно приятели и познати споделили пред медиите, че е страдала от депресия.
Тя продължавала да бъде запомнена като една от най-красивите жени на своето поколение, но популярността не успяла да я предпази от личните ѝ страдания.
Трагичният край на една от най-красивите жени в киното
На 17 март 1990 година Капюсин умира в Лозана, Швейцария, на 62-годишна възраст според най-разпространените биографични данни.
Швейцарската полиция определя смъртта ѝ като самоубийство.
Новината потриса хората, които я познавали, както и почитателите на нейното творчество.
С нейната смърт приключва живот, в който се преплитат забележителни професионални успехи, големи приятелства и тежки лични изпитания.
Трагичният финал обаче не бива да заличава онова, което Капюсин е постигнала.
Тя остава част от историята на френската висша мода, европейското кино и класическия Холивуд.
Защо Капюсин не постигна славата на Брижит Бардо и Катрин Деньов?
Това е един от най-любопитните въпроси, свързани с актрисата.
В определени периоди тя била не по-малко забележима от много от своите прочути съвременнички.
Но за разлика от Бардо и Деньов, Капюсин не успяла да изгради толкова устойчив публичен образ около поредица от водещи роли.
Често я избирали заради изключителната ѝ красота и аристократично излъчване.
Това било нейно предимство, но понякога ограничавало възможностите ѝ да покаже по-широк диапазон от актьорски способности.
Въпреки това тя работила с прочути режисьори и оставила следа в някои от най-запомнящите се филми на своето време.
И до днес кадрите от „Розовата пантера“ и модните фотографии с нейния образ продължават да впечатляват.
Жената, която доказа, че красотата и славата не гарантират щастие
Капюсин имала всичко, което мнозина мечтаят да постигнат – забележителна външност, професионален успех, пътешествия, известни приятели и признание.
Но животът ѝ напомня, че външният блясък не разкрива непременно истинските преживявания на човека.
Болезнените раздели, самотата и психичните затруднения могат да останат невидими дори зад най-ослепителната усмивка.
Ето защо историята ѝ заслужава да бъде разказвана не само като биография на красива актриса, а и като история на талантлива жена със сложен вътрешен свят.
Днес Капюсин остава символ на една отминала епоха – времето на големите холивудски звезди, неповторимата френска елегантност и изящния стил. Нейните фотографии и филми продължават да живеят, напомняйки за необикновената жена, която някога накара камерата да се влюби в лицето ѝ.
