Проф. Тодор Кантарджиев говори откровено за едно от най-тежките изпитания в живота си – продължаващата битка със заболяване, заради което е преминал през 18 курса химиотерапия и две трансплантации .
В разговор с Деси Банова-Плевнелиева в предаването „Събуди се“ по NOVA той призна, че лечението и възстановяването са дълъг процес, но се старае да не се съсредоточава върху най-тежките моменти.
„Продължаваме да се борим.
Синът му: „Не беше лесно в началото. И сега не е лесно“
До проф. Кантарджиев по време на разговора беше и неговият син – доц. Весел Кантарджиев, който също е лекар.
Той призна, че за семейството е било изключително трудно да наблюдава как човекът, когото всички са свикнали да възприемат като силен, уверен и знаещ, сам преминава през толкова сериозно изпитание.
Снимка: ruse.news.bg
„Не беше лесно в началото. И сега не е лесно, но човек няма избор“, каза доц. Кантарджиев.
Думите му показаха и друга страна на заболяването – не само тази на пациента, но и на близките, които преминават през лечението заедно с него и се опитват да бъдат опора в най-трудните моменти.
Проф. Кантарджиев за най-тежката загуба в живота си
Разговорът стигна и до друга болезнена тема – смъртта на съпругата на проф. Кантарджиев.
Тя си отива внезапно в период, когато той се намира в клиника в чужбина.
Професорът призна, че загубата е оставила огромна празнина в живота му.
„Много тежка загуба. И тогава човек си казва: „Ами сега това, което върша сега, тя би ли го одобрила?“ И така се лъжеш първите години“, разказа той.
Съпругата му остава в спомените му като човек, който винаги е гледал позитивно на живота и е вярвал, че дори трудните ситуации могат да се оправят.
„Тя винаги вярваше в доброто“
По думите на проф. Кантарджиев именно тази позитивна нагласа е била една от най-характерните черти на покойната му съпруга.
Тя се опитвала да вижда доброто дори когато обстоятелствата са тежки и да вярва, че винаги може да бъде намерено решение.
Синът им Весел също призна, че се надява да е наследил именно тази нейна способност – да запазва оптимизма и човечността си в трудни моменти.
Най-голямата гордост за проф. Кантарджиев е синът му
В разговора имаше и далеч по-светли моменти.
Професорът не скри удовлетворението си от професионалното развитие на своя син.
„Най-голямото удовлетворение е да видиш сина си като колега, като уважаван и търсен колега“, каза той.
За човек, който е посветил голяма част от живота си на медицината, възможността да наблюдава как собственото му дете също се утвърждава като лекар очевидно носи особена гордост.
Внукът Тодор засега избира футбола пред медицината
Семейната история продължава и с най-младия Тодор – внука на професора.
Засега момчето проявява много по-голям интерес към футбола, отколкото към медицината.
А проф. Кантарджиев приема това с усмивка и дори признава, че няма нищо против внукът му един ден да избере спортната кариера.
Така, след тежките теми за болестта и загубата, разговорът завърши с повече надежда и поглед към следващото поколение.
„Човек трябва да мисли за по-доброто“
Историята на проф. Кантарджиев показва колко различни изпитания могат да се натрупат в един човешки живот – сериозно заболяване, тежко лечение и загубата на най-близък човек.
Въпреки всичко той продължава да се придържа към прост принцип – да не позволява на страха от лошото да измества надеждата.
След 18 химиотерапии и две трансплантации борбата му продължава, но до него остава семейството, а самият той се опитва да гледа напред.
