Грижим се за сърцето си, следим килограмите и отделяме време за външния си вид, но рядко се замисляме как ежедневните ни навици влияят върху мозъка . А според американския неврохирург д-р Ренди Д’Амико някои на пръв поглед безобидни действия могат постепенно да отслабят паметта , концентрацията и способността ни да мислим ясно.
Най-тревожното е, че неблагоприятните промени невинаги се проявяват веднага.
Д-р Ренди Д’Амико, директор на програмата за лечение на мозъчни и гръбначни метастази в американската болница Lenox Hill Hospital, предупреждава, че здравето на мозъка не зависи единствено от генетиката или възрастта.
Голяма роля играят и решенията, които вземаме всеки ден – колко се движим, как се храним, дали спим достатъчно и по какъв начин се справяме със стреса.
В интервю за New York Post специалистът посочва седем широко разпространени навика , които могат да се отразят неблагоприятно на мозъчното здраве в дългосрочен план.
1. Прекарвате по-голямата част от деня седнали
Работата пред компютър, дългото шофиране и вечерите пред телевизора са станали обичайна част от ежедневието на милиони хора.
Проблемът е, че продължителното обездвижване не се отразява единствено на мускулите и фигурата. То може да повлияе неблагоприятно и върху сърдечносъдовото здраве, което е тясно свързано с нормалното функциониране на мозъка.
Мозъчните клетки се нуждаят от непрекъснато снабдяване с кислород и хранителни вещества чрез кръвообращението.
Когато липсва достатъчно физическа активност, с времето се увеличава вероятността от проблеми като високо кръвно налягане, нарушения в обмяната на веществата и влошено състояние на кръвоносните съдове.
Според д-р Д’Амико не е необходимо човек да започне усилени тренировки или да прекарва часове във фитнеса.
„Не е задължително да бъдете голям спортист. Просто трябва да се движите.“
.jpg)
Снимка: pixabay
Дори обикновеното ходене пеша, разходките и редовното ставане от бюрото са стъпки в правилната посока.
За възрастните се препоръчват поне 150 минути умерена физическа активност седмично, като бързото ходене е един от най-достъпните варианти.
Важно е движението да се превърне в постоянен навик, а не да бъде нещо, за което се сещаме единствено през почивните дни.
2. Постоянно не си доспивате
Една безсънна нощ обикновено води до умора, раздразнителност и затруднена концентрация на следващия ден.
Когато обаче недоспиването се превърне в хроничен проблем, последствията могат да бъдат значително по-сериозни.
Според неврохирурга сънят е жизненоважен за правилната работа на паметта, вниманието и емоционалната регулация.
„Ако се отнасяте към съня като към нещо маловажно, не правите услуга на мозъка си.“
По време на сън мозъкът не изключва своите функции. Напротив – тогава протичат редица процеси, свързани с обработването на информацията и затвърждаването на спомените.
Наученото през деня се организира и съхранява, а организмът преминава през важни възстановителни процеси.
Недостатъчният сън може да затрудни запаметяването на нова информация, да влоши вниманието и да повлияе на настроението.
Освен това хроничното недоспиване се свързва с повишен риск от метаболитни и сърдечносъдови нарушения.
За повечето възрастни хора се препоръчват поне седем часа сън на нощ, макар индивидуалните потребности да се различават.
Особено важно е не само колко дълго спим, но и дали поддържаме сравнително постоянен режим на лягане и събуждане.
.jpeg)
Снимка: pixabay
3. Храните се предимно с ултрапреработени продукти
Готовите ястия, пакетираните закуски, сладките изделия и много от продуктите за бързо хранене са удобни, особено когато нямаме време да готвим.
Но ако те заемат основната част от менюто ни, това може да има неблагоприятни последствия не само за теглото, но и за мозъчното здраве.
Д-р Д’Амико обръща внимание на връзката между храненето, кръвоносните съдове и когнитивните функции.
Мозъкът разчита на здравата кръвоносна система, за да получава необходимите хранителни вещества.
Хранителен режим, богат на сол, добавени захари и неблагоприятни мазнини, може да допринесе за повишаване на кръвното налягане, нарушения в нивата на кръвната захар и висок холестерол.
Обратно, разнообразното хранене, включващо зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти, бобови растения, ядки, риба и полезни мазнини, подпомага общото здраве на организма.
Не става дума за това никога повече да не хапнете любимия си десерт или готова храна.
Значение има цялостният хранителен режим и това какво присъства най-често на трапезата ни.
Основният принцип е прост: навиците, които поддържат кръвоносните съдове здрави, обикновено са полезни и за мозъка.
4. Не следите кръвното налягане, холестерола и кръвната захар
Една от най-големите опасности за здравето е, че някои сериозни заболявания могат да се развиват продължително време без ясно изразени симптоми.
Човек може да има високо кръвно налягане, повишен холестерол или нарушения в кръвната захар, без да усеща нещо необичайно.
Междувременно тези състояния могат постепенно да увреждат кръвоносните съдове.
Когато съдовете, които снабдяват мозъка с кръв, са засегнати, се повишава рискът от мозъчносъдови заболявания и когнитивни нарушения.
Според д-р Д’Амико именно липсата на очевидни оплаквания кара много хора да подценяват проблема.
Те отлагат профилактичните прегледи, защото смятат, че щом се чувстват добре, няма причина за притеснение.
Но здравето на мозъка изисква внимание много преди да се появят първите проблеми с паметта.
Затова редовното измерване на кръвното налягане и проследяването на холестерола и кръвната захар са важна част от профилактиката.
Особено значение имат тези изследвания при хора с наднормено тегло, фамилна обремененост, диабет или други сърдечносъдови рискови фактори.
5. Не оставяте мозъка си дори за минута без стимули
Телефонът звъни, пристига ново съобщение, появява се известие от социалните мрежи, след което вниманието ни отново е привлечено от поредното видео.
Тази непрекъсната смяна на информацията се е превърнала в нормална част от съвременния живот.
Според д-р Д’Амико обаче постоянните разсейвания могат да затруднят способността ни да се съсредоточаваме продължително върху една задача.
Особено проблематично е безкрайното превъртане на съдържание в социалните мрежи, което често продължава много по-дълго, отколкото сме планирали.
„На всички ни се случва да превъртаме безкрайно екрана и понякога е изключително трудно да се откъснем.“
Когато постоянно прекъсваме работата или мислите си, за да проверяваме телефона, затрудняваме задълбоченото обработване на информацията.
Неврохирургът предлага на пръв поглед необичаен съвет – да се научим отново да скучаем.
Това означава понякога да оставяме телефона настрана и да си позволяваме моменти без непрекъснат поток от нова информация.
Самият той разказва, че вечер изключва електронните устройства и предпочита да чете книга на спокойствие.
Подобни паузи могат да бъдат полезни за възстановяване на вниманието и за създаване на по-балансирани дигитални навици.
.jpeg)
Снимка: pixabay
6. Все по-рядко общувате с хора лице в лице
Социалните мрежи позволяват да поддържаме връзка със стотици хора, но това не означава непременно, че имаме достатъчно пълноценни човешки контакти.
Според специалиста общуването е важна част от поддържането на мозъчната активност.
Разговорът с друг човек включва едновременно множество когнитивни процеси.
Трябва да слушаме, да запомняме информация, да разпознаваме емоции, да подбираме думите си и да реагираме на това, което ни се казва.
Тези процеси ангажират различни мозъчни функции и представляват своеобразна ежедневна умствена тренировка.
„Вашият мозък е еволюирал така, че да взаимодейства с други хора, с други мозъци – да води истински разговори лице в лице.“
Продължителната социална изолация се свързва с по-висок риск от когнитивен спад и деменция.
Затова неврохирургът препоръчва да не подценяваме времето, прекарано със семейството, приятелите и близките.
Една разходка с приятел, разговор на кафе или споделена вечеря могат да бъдат ценни не само за емоционалното ни състояние, но и за поддържането на активен ум.
7. Използвате алкохол и цигари, за да се справяте със стреса
След напрегнат работен ден някои хора посягат към чаша алкохол, цигара или други вещества с надеждата да се отпуснат.
Според д-р Д’Амико това може да се превърне в особено неблагоприятен навик, ако се повтаря редовно.
Пушенето уврежда кръвоносните съдове и повишава риска от редица заболявания, включително мозъчен инсулт.
Прекомерната употреба на алкохол също се свързва с нарушения в паметта, вниманието и други когнитивни функции.
Но специалистът обръща внимание и на още един проблем – когато определено вещество постепенно се превърне в автоматичен начин за справяне с неприятните емоции.
Ако човек постоянно разчита на алкохол, никотин или други вещества, за да намали напрежението, да заспи или да преодолее скуката, рискът от развиване на зависимост се увеличава.
Затова е важно да изграждаме други стратегии за справяне със стреса.
Физическата активност, разходките сред природата, разговорите с близки, спокойните занимания и добрият режим на сън са примери за по-здравословни възможности.
Целта не е просто да заменим един навик с друг, а да се научим да се справяме с напрежението, без да вредим допълнително на организма.
Как да запазим паметта и концентрацията си за по-дълго?
Основното послание на д-р Д’Амико е, че никога не е прекалено рано да започнем да се грижим за мозъка си.
Невинаги са необходими радикални промени в начина на живот.
Понякога най-голяма полза носят малките, но постоянни усилия.
Повече движение през деня, редовен сън, балансирано хранене, контрол върху кръвното налягане и повече време за истинско общуване са навици, които могат да подкрепят мозъчното здраве.
Също толкова важно е да ограничим непрекъснатото разсейване от електронните устройства и да намерим по-здравословни начини да се справяме с ежедневния стрес.
Тези действия може да изглеждат незначителни в момента, но в дългосрочен план имат значение за начина, по който ще функционира организмът ни.
Какво казва науката за тези седем навика?
Предупрежденията на д-р Д’Амико са в съответствие с голяма част от съвременните научни данни за факторите, които влияят върху когнитивното здраве.
Докладът на международната комисия на The Lancet от 2024 г. идентифицира 14 потенциално повлияваеми рискови фактора за деменция. Сред тях са физическата неактивност, тютюнопушенето, високото кръвно налягане, диабетът, високият LDL холестерол, прекомерната употреба на алкохол и социалната изолация.
Според изчисленията на изследователите въздействието върху тези фактори би могло да предотврати или отложи значителна част от случаите на деменция на популационно ниво. Това обаче не означава, че всеки отделен човек може със сигурност да предотврати заболяването само чрез промяна на навиците си.
За разлика от добре установените сърдечносъдови рискови фактори, доказателствата, че постоянното използване на телефон или социални мрежи само по себе си причинява трайно мозъчно увреждане, са по-ограничени. Прекомерната употреба на екрани обаче може да нарушава съня и да затруднява концентрацията.
Най-важният извод е, че здравословните навици могат да намалят някои рискове, но не са гаранция срещу деменция или други неврологични заболявания. При продължителни или влошаващи се проблеми с паметта и концентрацията е необходима медицинска оценка.
