След разпространените кадри на Волен Сидеров в неадекватно състояние в центъра на София, мрежата прегря от коментари:

От вчера обаче в социалните мрежи се надига мощна вълна в негова подкрепа, която подеха дори личности, открито критикували го във връзка с политическата му дейност.

Сред първите, които го защитиха, бяха Евгени Минчев и красивата "кукла Барби" Ивелина Прунова.

По-долу публикуваме четири от най-интересните мнения, които остро се обявявят против унижението на личността на Сидеров.

Известната журналистка Полина Паунова заяви, че "насладата от погрома над личността (защото това, дето се вижда нa кадрите е само погром над личността) не прави чест на никого".

И добави още: От вчера насам гледам разпространяването на снимки и видеа на Волен Сидеров. Насладата от погрома над личността (защото това, дето се вижда нa кадрите е само погром над личността) не прави чест на никого. Подобно "зрелище" за сметка на нечние достойнство (без значение как е загубено) може да забавлява вече бившия електорат на Сидеров. Не е редно обаче най-големите защитници на либералната идея да се превръщат в присмехулници. Особено, когато става дума за болест. Изобщо - присмиването над хора (каквито ще да бъдат те) е толкова първобитна забава, че ме досрамява повече като чета подигравките, отколкото като гледам повода за тях.

Стоил Цицелков, който беше обявен за служебен вицепремиер за честни избори в служебното правителство на Андрей Гюров, но се оттегли, след като бяха публикувани пикантерии от далечното му минало, също коментира казуса. "Това, което виждаме като реакции, подигравки и коментари по адрес на външния вид и състоянието на човек, е абсолютно недопустимо.", посочва Цицелков. Във фейсбук той пише:

Използвам случая с разпространените кадри и видеа с Волен Сидеров, за да кажа нещо принципно. Това, което виждаме като реакции, подигравки и коментари по адрес на външния вид и състоянието на човек, е абсолютно недопустимо. Това не е просто лош вкус. Това е отказ от базово човешко достойнство. Казвам го ясно: аз многократно публично съм критикувал и обвинявал Сидеров. Политически. Аргументирано. Без колебание. Това няма нищо общо с унижението на човек като човек. Познавам го от както бях дете. Беше колега на родителите ми. Журналист. Главен редактор на в. „Демокрация". Човек с качества, с интелект, с присъствие. Моето убеждение винаги е било, че той съзнателно избра политическа ниша, която тогава беше празна. Един проект, който по-късно се превърна в коалиционна и идеологическа рамка, в която той самият започна да се губи. Проблемът с такива проекти е, че те създават очаквания, които трудно могат да бъдат върнати назад.

Когато години наред говориш на определена публика по определен начин, не можеш просто да излезеш и да кажеш, че всъщност мислиш по-умерено, по-демократично, полиберално. И така човекът остава заключен в собствената си роля. Да, това беше опортюнизъм в момент, в който крайният национализъм и прокремълската риторика се продаваха добре не само в България, а и в Европа. (Такива проекти се появиха в редица държави и науката ги изгледа като общ феномен) Да, това донесе краткосрочни дивиденти, но проектите имат край. Човекът остава. Точно затова границата е ясна. Политиките подлежат на критика. Публичните позиции подлежат на оспорване. Човешкото достойнство, обаче, не подлежи на гласуване, на лайкове и на подигравки. Вярвам, че хора с опита и качествата на Сидеров могат да дадат много повече. И че България има нужда точно от това – от хора, които излизат от роли, а не остават затворени в тях. И накрая нещо лично: и аз съм се изпускал понякога с прякори и подмятания към хора, които не уважавам. Казвам го ясно – това е слабост. Това е простотия. Това не е позиция. Ако искаме нормална държава, започваме от елементарното: не унижаваме хора. Никого.

В подкрепа на Сидеров пише и журналистката Катя Илиева, която искала да го чуе, но се оказало, че той си е изключил телефона: След като лидерът на „Атака" Волен Сидеров ми гостува в „Извън сценария" по Евроком в понеделник, малко по-късно видях негови снимки в социалните мрежи, които показваха, че се намира в безпомощно състояние. В студиото беше искрен, не зная дали от екрана си пролича, но темата за общото управление с Борисов, го разстрои. Сидеров отдавна е извън политическата „игра". Спомените за „златния пръст" не са избледнели, стана дума в предаването. Никой от нас, обаче не е застрахован от това да загуби почва под краката си или просто да „влезе" в дупка. Волен Сидеров не е светец. Но да снимаш и разпространяваш снимки и видеа на човек в подобно състояние, показва, че като общество сме готови да мачкаме, да разкъсваме, да унижаваме. Волен си е изключил телефона, но при първа възможност искам да го чуя и да поговорим. Убедена съм, че има какво още да каже. Отказвам да се включа в хора по дискредитиране и унижение.

Снимка: Фейсбук Николай Попов

Бащата на загиналата Сияна Николай Попов също подкрепи лидера на "Атака" с думите "паднал човек не се рита, не се обижда – на него му се подава ръка": Познавам Волен Сидеров. Нямам нищо общо политически с него, нито с партията му. За тези, които не го познават – макар и краен, странен, той е изключително интелигентен и начетен човек. Разговорите по различни теми с него са удоволствие. Обичам да общувам с интелигентни хора. Не съм го виждал от доста години. Вчера ми стана особено неприятно да видя гаврата в сайтовете и социалните мрежи – не с политика Волен, а с човека Волен. Паднал човек не се рита, не се обижда – на него му се подава ръка. На всички, които почти 24 часа се гаврят със Сидеров, ще кажа, че наймалкото това не е човешко. Без да знаете дали някой е болен, дали му е прилошало – не може да се гаврите и да обиждате.

Дори да е пиян – негово лично право е. Не е бил с кола, вървял е по улицата. Не го съдете. Цял живот, ама цял живот – когато видя паднал човек на улицата, отивам и подавам ръка. Никога, ама никога не бих оставил непознат да лежи без помощ. Какво остава да се гавря....