На 20 юли православният свят отбелязва един от най-силните и свещени летни празници – Илинден , денят на свети пророк Илия. Наричан още Гръмовник и Гръмоделец, той е повелител на природните стихии – гръмотевици, буря и огън.
Какво задължително да има на илинденската трапеза
1. Курбан – свещеното угощение за защита
На Илинден се коли курбан – най-често мъжко животно като теле, овен или агне. В някои семейства, ако няма възможност, се принася в жертва петел, известен като „бащата на двора“. Курбанът се приготвя под формата на чорба или печено месо, а храната се освещава и раздава за здраве на близки и съседи.
2. Обреден хляб – питка за светеца
Важен елемент от трапезата е специално приготвеният хляб – питата за свети Илия, наричана „боговица“ или „колач“. Той се меси с вяра и без лоши мисли, а често се украсява с тестени символи – слънце, гръмотевица или кръст.
След молитва или кадене, питката се разчупва – не се реже с нож , а се поднася на масата първа.
Рецепта за обредна илинденска питка
-
1 кг пресято брашно
-
1 кубче прясна мая (или 1 пакетче суха)
-
2 с. л. захар
-
1 ч. л. сол
-
300 мл топла вода
-
100 мл прясно мляко
-
3 с. л. олио или зехтин
-
1 яйце за намазване (по избор)
-
В малка купичка разтворете маята с топлата вода, захарта и 2 с. л. брашно. Оставете да шупне (около 10 мин).
-
Пресейте брашното в голяма тава, направете кладенче и добавете маята, млякото, солта и олиото.
-
Омесете меко тесто. Месете продължително – поне 10-15 минути, докато стане гладко и еластично.
-
Покрийте тестото и оставете да втаса на топло за около час.
-
След втасване оформете питката – може да е кръгла, с плитки или със символи от тесто (кръст, слънце, колело).
-
По желание, намажете с разбито яйце за златиста коричка.
-
Печете в предварително загрята фурна на 180°C около 40 минути.
-
След изваждане, питката се завива в чиста кърпа и се оставя да „почине“.
Важно: При замесването не се използва нож – тестото се къса на парчета с ръце, за да не се „сече благословията“. Обредната питка не се реже, а се разчупва от най-възрастния човек в дома с думите:
„Да е берекетна годината и мирна къщата ни!“
Още какво се слага на трапезата
-
Плодове – ябълки, круши, праскови, ранни лешници – първите дарове на лятото.
-
Мед – в глинено гърненце, за сладък живот и лековитост.
-
Вино – червено, домашно, за здраве и благословение.
-
Домашни сладки – кекс или баница, погача със сирене, всичко поднесено с благодарност.
Илинденската трапеза не е просто угощение, а молитва с храна , отправена към небето. С всяка хапка и всяка дума от обичая българинът се обръща към свети Илия с надежда – за дъжд, живот, здраве и мир.
Нека утре нашите домове бъдат изпълнени с аромат на топъл хляб, с благословена храна и със спомена, че народ без вяра в светците си е като небе без слънце.