Настася Недимович е убедена, че никой не е подготвен за момента, в който чува диагнозата „рак“. При нея шокът идва само ден след раждането на второто ѝ дете, когато лекарите разкриват, че страда от множествен миелом – рядка форма на рак на костния мозък.
Днес бившата националка по водна топка, предприемач и инфлуенсър говори открито за битката си и за силата, която е намерила в семейството си.
„По време на втората ми бременност започнаха първите симптоми.
Състоянието ѝ се влошавало с всеки изминал ден, но първоначално получила грешна диагноза. Лекарите решили да изчакат края на бременността, преди да предприемат по-сериозни действия.
„Дълбоко в себе си усещах, че нещо много сериозно не е наред. Майка ми настоя да потърся второ мнение и това вероятно спаси живота ми“, споделя Настася.
След спешно постъпване в болница и изследване на костен мозък лекарите установяват истинската причина за състоянието ѝ. Диагнозата обаче ѝ е съобщена едва ден след раждането.
„Родих със секцио под пълна упойка. След това започна истинската битка за живота ми. Днес съм благодарна, че мога да говоря за всичко това с усмивка“, казва тя.
По това време дъщеря ѝ била едва на две години, а новороденият ѝ син Вук тепърва поемал първите си глътки въздух.
„Децата бяха най-голямата ми слабост, но и най-голямата ми сила. Мисълта за тях не ми позволяваше да се предам. Вярвах, че само една майка, която е добре, може да бъде истинска опора за децата си.“
Огромна роля в борбата ѝ изиграва и съпругът ѝ.
„Когато ми поставиха диагнозата, брат ми беше съкрушен. Съпругът ми обаче беше различен. В очите му виждах решителност. Той беше убеден, че ще победя болестта. Когато видях тази сила в него, и аз повярвах.“
Лекарите тогава не криели колко тежко е състоянието ѝ.
„Даваха ми само пет месеца живот. Но аз никога не приех това като присъда. Имах огромно желание да живея и да гледам как децата ми растат.“
Днес, години по-късно, Настася е жива, здрава и продължава да вдъхновява хиляди хора със своята история.
„Имаше моменти, в които се питах защо точно на мен се случва всичко това. Но никога не останах дълго в това състояние. Просто продължавах напред. Желанието да живея беше по-силно от всичко останало“, казва тя.
Историята ѝ е доказателство, че понякога надеждата, любовта и подкрепата на най-близките могат да се окажат по-силни дори от най-тежката диагноза.
