Навсякъде чуваме предупреждения за здравето на сърцето – в лекарските кабинети, в новините, в истории за известни личности и в статистиките, които всяка година напомнят, че сърдечносъдовите заболявания остават водеща причина за смърт.
Рискът става още по-осезаем, ако човек има друго заболяване, което натоварва сърцето, или ако близък роднина е преживял инфаркт или инсулт . Именно затова профилактиката е толкова важна.
Когато става дума за намаляване на риска от сърдечносъдови заболявания, лекарите често обръщат внимание на конкретни числа.
Други показатели обаче могат да се проверят само чрез лекарски преглед и лабораторни изследвания. Макар за много хора това да е неприятно или стресиращо, кардиолозите подчертават, че редовните кръвни изследвания могат да дадат ценна информация за състоянието на сърцето и кръвоносните съдове.
„Редовните кръвни изследвания са важни, ако имате известен сърдечносъдов проблем или приемате лекарства за холестерол“, казва кардиологът д-р Брадли Сървър.
По думите му тези изследвания могат да помогнат и на хора без установено заболяване да направят навременни промени в начина си на живот. Когато преглежда резултатите на пациент, д-р Сървър първо обръща внимание на два показателя – LDL холестерола и триглицеридите.
Защо LDL холестеролът и триглицеридите са толкова важни
Според кардиолога холестеролът е един от значимите рискови фактори за развитие на коронарна болест на сърцето, върху който може да се влияе.
„Холестеролът е значим променим рисков фактор за развитие на коронарна болест на сърцето. Разбирането на нивата на холестерола позволява оценка на индивидуалния риск и улеснява ранната намеса, която потенциално може да предотврати или смекчи бъдещи усложнения“, обяснява той.
Коронарната болест на сърцето се развива, когато в артериите, които снабдяват сърцето с кръв, се натрупва плака. Тази плака може да стесни или запуши съдовете и така да наруши нормалния кръвоток към сърдечния мускул.
Проблемът е, че човек често не знае какъв е рискът му, докато не направи изследвания и не обсъди резултатите с лекар.
„Най-добрият начин да понижите холестерола е първо да знаете своето ниво и своята цел. Това се определя след разговор с личния лекар и оценка на индивидуалните ви рискове“, казва д-р Сървър.
Колко често трябва да се правят изследвания, зависи от личния риск. При хора с диабет, вече установена коронарна болест на сърцето или фамилна обремененост с много висок холестерол проследяването е особено важно.
Какво представлява LDL холестеролът
LDL холестеролът често се нарича „лош“ холестерол. Това е показателят, който най-често се обсъжда, когато говорим за риск от инфаркт, инсулт и атеросклероза.
„LDL, или липопротеин с ниска плътност, обикновено се нарича лош холестерол“, обяснява д-р Сървър.
Той допълва, че LDL холестеролът може да се натрупва във вътрешния слой на артериите. С времето тези отлагания се уплътняват и могат да се покрият с калций. Този процес се нарича атеросклероза.
Ако подобно натрупване се появи в коронарните артерии, то може да доведе до болка в гърдите или да увеличи риска от инфаркт.
Но опасността не се ограничава само до сърцето. Натрупвания могат да се образуват и в кръвоносните съдове на шията или мозъка, което повишава риска от инсулт.
„Понякога тези джобове с холестерол могат да се разкъсат вътре в стените на артерията. Тялото реагира незабавно, като образува кръвен съсирек. Този съсирек може много бързо да спре кръвотока и така да предизвика инфаркт или инсулт“, обяснява кардиологът.
Какви стойности на LDL се смятат за целеви
Целевото ниво на LDL холестерола зависи от индивидуалния риск от сърдечносъдови заболявания.
Според д-р Сървър ориентировъчните цели са:
- под 130 mg/dl за хора от общата популация с нисък риск;
- под 100 mg/dl за пациенти със среден риск;
- под 70 mg/dl за пациенти с висок риск;
- под 55 mg/dl за пациенти с много висок риск.
„Много висок риск се определя при наличие на известна коронарна болест на сърцето и диабет, бъбречно заболяване или активна история на тютюнопушене“, казва лекарят.
Затова е важно всеки човек да обсъди със своя лекар не само числата в лабораторния резултат, но и личния си рисков профил.
Какво трябва да знаем за триглицеридите
Вторият показател, на който кардиологът обръща внимание, са триглицеридите.
„Триглицеридите са мазнини в кръвта, които ни казват повече за вашето хранене през последните 24 часа“, обяснява д-р Сървър.
Те са по-променливи от холестерола и могат бързо да се повлияят от това какво сме яли. При някои хора стойностите им се повишават значително, ако организмът не успява ефективно да ги разгражда.
Много високите триглицериди могат да доведат не само до сърдечносъдов риск, но и до остри състояния като панкреатит.
Според кардиолога е добре триглицеридите да се поддържат под 150 mg/dl.
Не забравяйте и „добрия“ холестерол
Освен LDL и триглицеридите, лекарят насърчава пациентите да следят и HDL холестерола, известен като „добър“ холестерол.
„HDL стойностите при мъжете трябва да са над 40 mg/dl, а при жените – над 50 mg/dl. Всяко ниво над 60 mg/dl се смята за защитно и помага за понижаване на риска от коронарна болест на артериите“, казва д-р Сървър.
HDL холестеролът помага за извеждането на излишния холестерол от организма и затова по-високите му стойности обикновено се приемат като благоприятни.
Как да подобрите холестерола и триглицеридите
Първата стъпка е да знаете своите стойности. След това лекарят може да прецени дали са необходими промени в начина на живот, медикаменти или по-често проследяване.
Д-р Сървър дава няколко основни препоръки към пациентите с повишен LDL холестерол и триглицериди.
- Повече движение
Физическата активност е един от най-добрите начини да се повиши HDL холестеролът и да се понижи LDL. Дори умереното намаляване на теглото може да даде резултат.
Според кардиолога загубата на 5–10% от телесното тегло може да доведе до значително понижение на LDL холестерола.
- По-малко наситени мазнини
Храненето е от голямо значение, особено ако човек често консумира продукти, богати на наситени мазнини. Такива се съдържат в някои печива, червено месо, преработени месни продукти и други храни.
Американската сърдечна асоциация препоръчва приемът на наситени мазнини да бъде ограничен до не повече от 13 грама дневно при хранителен режим от около 2000 калории.
- Повече фибри
Фибрите също могат да помогнат за поддържане на холестерола в по-добри граници. Добри източници са овесът, ечемикът, бобовите култури и други богати на растителни влакнини храни.
Най-важното
LDL холестеролът и триглицеридите са два от показателите, които могат да дадат важна информация за риска от сърдечносъдови заболявания. Те не бива да се разглеждат изолирано, а заедно с възрастта, фамилната обремененост, кръвното налягане, начина на живот, наличието на диабет, тютюнопушене и други фактори.
Затова най-добрият подход е редовно да правите профилактични изследвания и да обсъждате резултатите с лекар. Така ще знаете не само какви са вашите числа, но и какво означават те за здравето на сърцето ви.
