Православните вярващи в петък, 6 май, празнуват Гергьовден – празникът, свързан с едни от най-важните обичаи, които съществуват в народните вярвания. Този светец се смята за граница между зимата и лятото, празник, свързан със здравето на дома, жената, плодородието на добитъка и добрите реколти.
Светецът, в чиято памет се чества този празник, Св. Георги Победоносец , е роден в Кападокия в семейството на богати и благочестиви родители. Баща му умира за Христос, а майка му се премества в Палестина.
Запален от любов към Господа Христа, свети Георги жертва без затруднения всичко заради любовта си: чин, богатство, царски почести, приятели и всичко.
За тази любов Господ го възнаграждава с венец на вечна слава на небето и на земята и с вечен живот в Царството Си. И го дарява със сила и мощ да помага на онези, които прославят и призовават името му в мизерия и скръб.
Гергьовден е най-големият пролетен празник на българите наред с Великден, който бележи началото на лятото и новата стопанска година. Празникът е свързан със събуждането на природата, с аромата на цветята, тревите и билките.
Гергьовден е тачен в традициите и на християни, и на мюсюлмани по нашите земи. Вековните контакти между християни и мюсюлмани са способствали Гергьовден да се почита и от изповядващите исляма под името Хъдърлез. Сред мюсюлманите в България празникът е свързан с праведника Хазър (Хизр, ал-Хадир, ал-Хидр).
Според православната традиция празникът е на 23 април – датата, на която свети Георги приема своя мъченически венец.
Смята се, че на Гергьовден не трябва да се спи, защото главата може да те боли през цялата година. В селата палели големи огньове, за да изгорят всички злини и лошотии. Вярвало се също, че ако времето е ясно, годината ще бъде плодородна, а ако вали, всяка капка дъжд ще бъде жълтица в кесията.
Вечерта срещу Гергьовден започва приготвянето на обредните хлябове. Замесването става в чисти нощви с "мълчана вода". Момата или жената, която меси, е празнично пременена и накичена със зелена китка. При месенето остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, а готовото тесто покриват с женска риза – „за да се раждат женски агънца“, като най-отгоре оставят китка. Символиката в украсата по гергьовденските хлябове показва, че те са посветени на основните поминъци на българина – земеделието и животновъдството.
Рано сутринта на празника цялата къща, както и домашната икона или кандилото, кошарата и другите стопански постройки се украсяват със зеленина – здравец, чимшир, дивисил, коприва, пелин, гергьовче, жълтурче (млечка), оман, раззеленени и/или разцъфнали клони от люляк, бук или глог. С тази зеленина може да се окичат и съдовете, използвани за добиване и съхраняване на мляко, масло и сирене.
Пак при изгрев стопанинът или наетите пастири изкарват стадата „на попас“ – т.е. на кратка паша. След това се извършва първото обредно доене за годината, като най-напред се издоява първата овца, която се е обягнила или овцата, чието агне ще бъде заклано за курбан. Първата издоена овца също се окичва с венец от зеленина. Ведрото, в което се събира млякото, е украсено с венец от цветя и зеленина, увити с червен конец или мартеница. Дои се през този венец и през специално приготвен хляб с дупка в средата - кравай, който се държи над венеца. След издояването на овцете обредният хляб се начупва и се слага в кърмата им.
Вярва се, че като пазител на нивите свети Георги яхва своя жребец и обхожда рано сутринта посевите, като ги благославя. Затова и стопаните, които имат ниви, в празничната сутрин отиват до тях и ритуално ги обхождат, след което заравят в средата специално запазеното от Великден първо червено яйце. В Западна България върху нивите се разхвърля сламата от Бъднивечерската трапеза, която се съхранява до Гергьовден. Според вярването червеното великденско яйце и бъднивечерската слама пазят посевите от градушка или от магии за обиране на плодородието. Докато навестяват нивите си, стопаните молят свети Георги да измоли от Бог добра реколта и благодатен дъжд, защото се вярва, че ако на празника вали – всяка дъждовна капка е равна на жълтица. Това показва и народната песен: „Свети Георги – златен, златен – дай, Боже дъжд!“. На тръгване от нивите стопаните откъсват от свежо поникналите класове и ги отнасят у дома.
Гергьовският курбан
На Гергьовден задължително се принася жертва – курбан в чест на светеца, която в наши дни се нарича „гергьовско агне“.
Според традицията гергьовският курбан се прави от първото родено от началото на годината мъжко агне. В повечето случаи се предпочита цветът на козината му да е бял и много рядко се коли черно агне. Животното не трябва да има никакви физически дефекти – да не е куцо, сляпо или без уши.
Преди да го заколят, задължително носят агнето в църковния двор, където свещеникът прочита специална молитва. Ако няма такава възможност, вместо на него такава молитва се прочита върху сол, с която захранват животното преди заколването.
Обредното даване на вода и на храна е задължително, защото се вярва, че ако агнето „отиде гладно на онзи свят“, стадото няма да има приплод.
Повсеместно се спазва традицията с кръвта от гергьовския курбан да се очертава кръстен знак върху челата на децата, за да са здрави. За предпазване от зли сили с курбанската кръв се прави кръст и над входната врата на дома.
Обичаи за здраве и любов
По всички български краища на Гергьовден моми и момци, които вече са на възраст за женене, връзват люлки на плодно или здраво дърво (бук или дъб) и се люлеят, като изпълняват различни песни с любовно съдържание.
Всички на този празник са закичени със свежи клонки, стръкове или цветя, защото се вярва, че силата на пролетната зеленина се пренася и върху хората. Високото залюляване е символ на растежа. Люлеенето започва рано сутринта, преди изгрев слънце и продължава през целия ден.
В някои райони се вярва, че определени билки – особено гергьовчето – добиват най-голяма лековита сила около празника, затова рано сутринта на Гергьовден излизат да ги берат и с част от тези билки украсяват домовете и кошарите.
В планинските селища майките ритуално удрят леко децата с букова клонка за да са здрави през годината. Пак за здраве призори на Гергьовден и здрави, и болни се търкалят в росната трева. На този ден се посещават целебни извори (аязма).
Празничната трапеза
На този ден около празничната трапеза се събират всички близки роднини, а на масата трябва да присъстват млечни продукти, дроб сърма, пресен чесън и лук, баница, вино, варено жито и обреден хляб. Централно място на празничната гергьовска трапеза има опеченото агне, принесено за курбан. Задължително се слага пресен чесън – в някои райони той се къса и яде за първи път точно на Гергьовден. На трапезата е и първото издоено мляко, независимо от начина, по който се предлага за консумиране. В някои райони с него например приготвят и сутляш (мляко с ориз). Поднася се също сирене и квасено мляко.
На Гергьовден слагането на трапеза на открито е старинен обичай, познат от древността. Трапезата е общоселска и се прави на зелена поляна, в църковния двор или до оброчище, свързано с името на Св. Георги. Жените нареждат опечените агнета, обредните хлябове, прясно сирене, баница, зелен чесън.
По време на трапезата, преди или след нея се играят Гергьовски хора, които продължават до късна вечер.
