COVID-19 се разпространява чрез вдишване на въздух, който съдържа малки капчици и частици, съдържащи вируса. Този тип разпространение е по-вероятно да се случи, ако имате близък контакт със заразен човек. Това може да се случи и когато не сте в близък контакт с някого, особено ако сте в затворени закрити пространства с лош въздушен поток и когато сте изложени за по-дълъг период от време.
Но защо някои хора се разболяват при близък контакт, а други не?
- Първата хипотеза, най-очевидно, е тази за предишно заразяване с един от вариантите на SARS-CoV-2. Всъщност, ако човек в домакинството не се зарази с Ковид-19 докато живее с някой, който е дал положителна проба, това може да се дължи на факта, че вече го е прекарал преди, дори без да знае - асимптоматично.
По този начин последният е запазил патогена в своята имунна памет благодарение на специализирани клетки, които ще елиминират вируса.
Този имунитет се придобива и чрез ваксинация. Не е известно колко дълго може да продължи имунитетът след ваксинация или инфекция. Имунният отговор варира при всеки човек и зависи от количеството антитела, които има, когато отново влезе в контакт с вируса.
Ако членовете на едно и също домакинство нямат същия имунен отговор или са били ваксинирани с интервал от няколко месеца, тогава някои може да са по-добре защитени от вируса от други. Появата на варианти, различни от оригиналния, какъвто е Омикрон, може да намали ефективността на имунитета, придобит по време на инфекция или ваксинация, насочена срещу предишен вариант.
Омикрон има повече от петдесет мутации в сравнение с първоначалния вариант на вируса. Колкото повече мутации има един вариант, толкова по-трудно ще бъде разпознаването му от антителата и толкова по-малко човек ще бъде защитен от инфекция.
- Имунитетът варира при всеки човек
Голямото генетично разнообразие обяснява разнообразието от реакции на инфекция срещу даден патоген. Същото важи и след ваксинация, една и съща ваксина няма да има еднаква ефективност при всеки човек.
Производството на антитела и тяхната стабилност във времето варират в зависимост от патогена и от човек на човек.
Наистина, някои запазват голям брой антитела за дълъг период от време и следователно те са по-добре защитени и за по-дълго.
Тази особеност може да обясни защо един член на семейството може да не се зарази с вируса, докато друг има положителна проба.
- Възможен имунитет след настинка
Наскоро проучване на изследователи от Imperial College London показа, че имунните Т-клетки, развити след обикновена настинка, могат да имат защитна роля.
Високите нива на съществуващи Т-клетки, създадени от организма по време на инфекция с други човешки коронавируси, като обикновената настинка, могат да предпазят от инфекция с COVID-19, казва д-р Риа Кунду, първият автор на изследването.
Проучването включва 52 души, които са живели с някой, заразен със SARS-CoV-2.
52-ма доброволци са били тествани чрез PCR на четвъртия и седмия ден.
Кръвни проби са им били взети в рамките на една седмица след излагането им на вируса в домакинството.
Изследователите са установили, че 26-те души, които не са се заразили с COVID-19, имат много по-високо ниво на Т-клетки в сравнение с тези, които са били заразени от член на семейството.
Тези лимфоцити разпознават SARS-CoV-2 и са насочени към вътрешните му протеини, а не към шиповия протеин на вируса, за да предпазят организма от инфекция.
При 26 незаразени пациенти тези Т- клетки са създадени след предишна инфекция, поради настинка, дължаща се на друг вирус от семейството на коронавирусите.
Следователно тези съществуващи клетки при тези пациенти са ги били предпазили от заразяване с COVID-19, според изследователите.
