Сега живея сама. Децата ми са пораснали, имат свои семейства и живеят отделно.
С бащата на дъщерите ми не бяхме живели като съпруг и съпруга отдавна. Останахме женени само заради децата; искахме да изчакаме, докато пораснат и получат образование.
Но съпругът ми си тръгна по-рано и си намери друга жена. Беше уморен от обикновения ни живот. В тази нова връзка е много емоционален. Не тая злоба към бившия си съпруг. Щях да направя същото, ако имах друг мъж. Но докато бях официално омъжена, нямах афери. А сега никой не ме иска.
Затова се разделихме мирно, общуваме периодично, като близки хора, нямаме какво да споделяме.
Всичко, което мога да направя, е да чакам децата да дойдат на гости. Вярно е, че рядко идват. Не им го сърдя; основното е, че са добре. Но сега съм съвсем сама и се чувствам много самотна.
И когато един мъж започна да ме ухажва, не се преструвах на труднодостъпна. Да, нямаше обещания в тази връзка, но през този период се чувствах жива. Започнах да се грижа за външния си вид и да нося ярки дрехи. Бях щастлива, че животът ми е станал по-ярък и по-интересен.
Днес романтичните връзки се развиват по различен начин, отколкото в моята младост. Тогава мъжът е служил като опора за партньорката си. В моя случай аз бях оставена сама и бременна.
Разбира се, трябваше да бъда по-внимателен, но сега нищо не може да се промени.
Връзката ни приключи още преди да разбера, че съм бременна. Реших да не казвам на бащата на бебето. Ако той реши да се раздели с мен, значи не се нуждае от бебето. Ще се справя сама с проблемите си.
Освен това, абортът е неприемлив за мен.
Но в същото време се тревожа за здравето на детето си, както и за моето собствено. Финансовите проблеми също не са на последно място сред притесненията.
Едно знам със сигурност: едно дете ще осмисли скучния ми живот. Ще му дам цялата си любов, ще го науча на всичко, което знам, и няма да повтарям минали грешки във възпитанието му. А детето ще ме предпази и от ненужни и празни връзки.
Страхувам се също, че детето ми ще се смути от по-възрастна майка. В същото време се убеждавам, че по-възрастната и по-опитна майка е много по-добра от по-младо момиче.
Но младата майка има повече сили. Ами ако нямам време да отгледам дете и умра?
Страхувам се и от подигравки и упреци от лекарите. Ами ако ме принудят да направя аборт?
И дъщерите ми не бяха особено във възторг от новината ми. Искат да гледам внуците си, а не да имам деца. Опитват се да ме убедят да прекратя бременността, заплашвайки ме с последствията от късно раждане. Може би са прави?
