С Никола тепърва ще разписваме, а сватба ще организираме, когато поотрасне и най-малката
Ирена Милянкова е едно от най-популярните лица на модния подиум у нас. Освен че продължава да дефилира, тя се е изявявала и като актриса.
А от няколко години работи и в агенция за недвижими имоти.
- Наскоро родихте, как се чувствате?
Най-малкият член на семейството с първа фотосесия
- Възстановявам се бързо, защото раждането мина леко, а и не е като да не съм раждала все пак. Бях в сигурните ръце на целия екип в родилното отделение на болница “Вита” и най-вече благодарение на моя наблюдаващ акушер-гинеколог д-р Богословова, всичко мина без усложнения. Д-р Богословова спечели доверието ми още на първата ни среща преди повече от десет години със своя изключителен професионализъм, човешко отношение и спокойствието, което излъчва дори и в най-критичния момент. Тя е от хората, на които искрено се възхищавам. Пример за човек, намерил своето призвание в живота!
Ирена с децата си и хлапетата на приятели
- Какво бебе е малката Лилия, оставя ли ви да се наспите?
С най-голямата си дъщеря, която вече работи като модел.
- Лилия е спокойна засега. Може би защото все още не е разбрала в какво голямо семейство се е родила. Съвсем скоро очаквам и тя като всички свои братя и сестри да започне да се отстоява и налага.
С три от децата си
- Как реагираха останалите деца в семейството ви на появата на сестричката си? Има ли ревност, кое от децата помага най-много?
Ирена и Никола СНИМКА: ГЕОРГИ ПРАПАС
- Ревност се наблюдава единствено при най-малката кака, която е двегодишна и тръшкането ѝ се удава много добре. Често се случва, когато бебето плаче, да заплаче и тя. Когато го събличам за баня, да се съблече и тя. В общи линии положението определям като интересно с комична нотка.
- А как реагираха близките и приятелите ви?
- Когато си многодетен родител и решиш да увеличиш вече и без това голямото си семейство, дори и роднините ти са леко смутени. Това, разбира се, се дължи на тяхната загриженост. Приятелите са не по-малко озадачени, но пък важното е, че накрая всички са щастливи. Всъщност, като се замисля,
друга майка на 6 деца
не познавам,
а аз познавам немалко хора, което ме изпраща в категория “изключения”. А когато попадаш в тази категория, е наивно да вярваш, че масата от хора ще те разберат.
- Как премина последната ви бременност и бихте ли родили още едно дете?
- И тази като останалите - безпроблемна. Е, искаше ми се да бъда по-активна, но трябваше към края да съм по-внимателна. Беше под въпрос дали Лилия ще се роди като подарък за рождения ден на баща си, или на брат си. В многодетно семейство винаги съществува този риск. И все пак тя се роди близо месец преди термина, за рождения ден на баща си. Дали бих родила отново? Не мога да дам категоричен отговор на този въпрос.
- Вероятно сте много организирана, как разпределяте времето си?
- Уча се да подреждам приоритетите си в работата. Времето ми е ценно и не мога да си позволя лукса да го прахосвам. Ежедневната ми цел е да съм вкарала ред в дома (пране, чистене, готвене), а в работата си да бъда максимално ефективна. Дали го постигам, е друг въпрос. Понякога да, друг път не - вечният стремеж към съвършенство, присъщ за човека.
- В днешно време хората са станали по-големи егоисти, създават максимум две деца. Кое е нещото, което ви дава стимул да имате голямо семейство?
- Определено не е държавата, затова съвсем скоро ще променя това. Не, нямам предвид да променя държавата или управниците ни. Коя съм аз, за да се опълча срещу системата? Или пък злобните и завистливи хора!? Просто ще променя местожителството си. Когато не си окей с нещо, вземаш мерки, иначе си оставаш едно мрънкало. А тези, които са решили да имат не повече от две деца, не са по-малко родители от мен. И все пак да бъдеш многодетен родител, не е за хора егоисти - такива, които обичат себе си повече от всичко и не биха нарушили собствения си комфорт за нищо на света.
- Каква е обстановката в дома ви - постоянен глъч, спокойствие или хаос, всеки, настояващ на неговото си?
- Хаосът под всякаква форма не ме устройва. Допускала съм хаос в дома си, когато е било хаос в душата ми. Тогава ценен за мен човек ми каза: “Започни с въвеждането на ред отвън навътре - овладей хаоса в дома си и
ще овладееш душата.”
Принципно да допусна неразбория вкъщи, при все че сме толкова много хора, би било безотговорно. Ред, дисциплина и правила - всичко необходимо за правилното функциониране на едно малко общество, каквото е всяко едно семейство.
- Колко време кърмихте Виктория и сега настанява ли се до бебето да иска и тя?
- Отбих Виктория малко преди да родя Лилия, тоест кърмена е две години и два месеца. Скоро направихме фотосесия на Лилия при талантливата Калина Арсова, изключителен фотограф на бебета, когото имам честта да познавам от много време, и след като приключихме, си направих една снимка за спомен с двете кърмачета в “акция”. Това е така нареченото “кърмене в тандем” - да кърмиш бебето и по-голямото си дете едновременно. Е, аз нямам капацитета да го осъществя, затова ще си остана със спомена, който Калина успя да запечата.
- Преди време имаше спор къде може и къде не е допустимо да се кърми. Какво е вашето мнение?
- Всичко, което се прави показно и натрапчиво, считам за крайност. Трябва да има граница. Когато кърменето е деликатно, тоест не е набиващо се на очи, не виждам причина да не се случва и на обществени места. Това е най-естественият процес за хранене на бебето така или иначе. Съвременното общество обаче приема полуголи непълнолетни “звезди”, но кърменето на обществени места смущава. Това е моралната деградация, към която вървим, дори тичаме. Изкривена работа!
- На каква възраст са децата ви, когато решавате, че е време да спрете да ги кърмите?
- Две от децата ми не са кърмени, останалите - по 2-3 години, като най-дългият ми период на кърмене е 3 години и половина. Като тегля чертата, кърмаческият ми стаж малко надвишава седем години. Звучи стряскащо, нали? Много е спорно от един момент нататък на кого е по-необходим този процес - на майката или на детето. Сега с Лилия имам недостиг на кърма, но не се примирявам и продължавам да търся начини да увелича кърмата си. Ако не успея да я кърмя поне година, не знам как ще го превъзмогна. Явно съм пристрастена! Така че кърменето за мен е процес също толкова важен и значим колкото за бебето, толкова и за майката.
- Как се казват по-големите ви деца и на каква възраст са? А на съпруга ви?
- Децата ни са на всякакви възрасти - като започнем от най-голямата, която е вече 20-годишна и е майка на най-спокойното бебе, следват тийнейджърите, децата в детски пубертет и накрая бебетата. Въобще при нас има разнообразие както на характери, така и на възрасти. За един ден можеш да проведеш сериозен и дълбок разговор с порасналите вече деца, да научиш нещо от поколението на тийновете (например какво означава здр мс и други техни терминологии в писането), да се изумиш от гледната точка за света на подрастващите и всичко това, докато сменяш памперси и тайничко се молиш да запазиш разсъдъка си за по-дълго.
- Вярно ли е, че с Никола сте направили сватба в Гърция и кои са кумовете ви?
- Не, нищо от разпространената преди време в медиите информация не е вярно. С Никола тепърва ще разписваме, а сватба ще организираме, когато поотрасне и най-малката. Все пак след 6 деца най-сетне ще мина под венчило и ако трябва да съм въздържател (предвид, че кърмя), някак не е честно, а аз съм изключително справедлив човек.
- Правите ли вече планове кога ще се върнете на работа?
- Всяко нещо с времето си. На този етап появата на новия член в семейството и адаптацията на всички останали към ситуацията е на първо четене.
- Как изглежда тръгването на почивка на голямото ви семейство, предполагам, че има и доста забавни моменти?
- Нещо като във филма “Сам вкъщи” - сцената на летището, в която всички деца се наредиха на опашка пред гишето, но се оказа, че са забравили най-малкия вкъщи и се усетиха чак като пристигнаха. Така и ние на кръщенето на племенника ми
за малко да си тръгнем
без най-малката,
която се беше заиграла някъде с останалите гости, а ние си мислихме, че е в колата. Добре, че малко преди да потеглим едно от децата каза: “А Вики къде е?”
- Голямата ви дъщеря вече се изявява като модел, разкажете повече за нейната кариера - кога започна, към коя агенция, ще я пуснете ли да опита в чужбина?
- Голямата ми дъщеря е модел към същата агенция, в която работя от близо 20 години - “Визаж”. С Жени Калканджиева и главния букер Филип Стоянов сме в прекрасни взаимоотношения и знам, че тяхната преценка за развитието на дъщеря ми е абсолютно адекватна и им имам пълно доверие. Оттам насетне за мен е важно тя да се отнася с уважение към хората, с които работи, и да подхожда сериозно. Неслучайно засягам именно това - била съм за кратко асистент на главния ни букер и се сблъсках с изключително несериозното отношение и недопустимо поведение на много от момичетата и затова държа на дисциплината на моята дъщеря. Да бъдеш модел, е отговорност не по-малка от тази на всяка друга професия. Относно работа в чужбина, ако букерът ни прецени и тя го желае, разбира се, че ще я подкрепя да замине, но ще я пусна след много дълги лекции и наставления.
- Има ли смисъл да се работи като модел в България в сегашния момент?
- Зависи кой какво влага в думата “смисъл”. Аз лично снимам за удоволствие. Мога да си позволя да подбирам ангажиментите си, защото прехраната ми не зависи от това. Така че моят смисъл е: разнообразие, положителни емоции, среща с талантливи хора, тоест това са нещата, които извличам от професията си на модел.
- Бяхте заедно на ревю, имате ли и други общи изяви?
- Имаме няколко съвместни фотосесии, една от които за календара на модна агенция “Визаж” през 2017 г. - Colors of love, който пресъздава любовта във всяко нейно измерение, както и корица за модно списание.
- Как започна вашата собствена кариера на модел?
- Бях забелязана от представител на модна агенция “Визаж” в своя роден град на участие с театралната танцова формация, от която бях част по това време. След което всичко стана много бързо - спечелих конкурс за модели, заминах да работя в чужбина, после се преместих в София. Продължих да работя в страната, както и да пътувам за кратко. Навън съм работила за някои от световните топагенции както в Европа, така и в Щатите.
- Водите ли децата си на някакви спортове или курсове?
- Те сами ходят на тренировки, няма нужда да ги водя. Големите ми деца спортуват активно и постигат много добри резултати. Средните тренират в училищните клубове и танцови формации. Малките, ако имат желание, също ще тренират, като поотраснат. Но при мен нищо никога не е на всяка цена.
- Изглеждате изключително спокойна, кое може да ви ядоса и как реагирате?
- Всеки зрял човек трябва да умее да контролира емоциите си. Самоконтролът е едно от нещата, върху които работя ежедневно. Спокойното излъчване ми е даденост,
но когато се ядосам,
става страшно
Веднъж случайно се видях в огледалото в пристъп на ярост и сама от себе си се уплаших.
- Остава ли ви време за вас самата и какво правите в тези моменти?
- Скоро имах такава възможност - трите дни, прекарани в болницата след раждането. Извън кръга на шегата, тези моменти ги има, но буквално моменти... мигове...
- Разкажете за работата си и тази на съпруга ви?
- И двамата сме част от една от топагенциите за недвижими имоти в страната и вече няколко години в тази сфера успяваме да създадем мрежа от хора - доволни от нашата работа клиенти, като с повечето от тях дори поддържаме приятелски взаимоотношения. Моето портфолио предлага имоти в София, докато Никола е старшият консултант за елитни имоти в Гърция. Неговата работа е голямо предизвикателство - да продаваш имоти в друга страна е не само съвкупност от професионални качества, но и талант. Той продава изумителни ваканционни имоти на брега на морето, докато моите са далеч по-скромни. В България сме екип, работим върху сделките си съвместно и когато се налага, се покриваме един друг. За Гърция обаче към момента не мога да съм му полезна, което в най-скоро време ще променя.
- Казвате, че Никола е любовта на живота ви, любов от пръв поглед ли беше, с какво спечели сърцето ви?
- Никола се появи в период от живота ми, в който вече бях загубила вяра - той ми я върна. В началото подходих плахо и резервирано, но след това се отдадох въпреки всичките си страхове и предразсъдъци. Никола притежава всички качества, за които само съм мечтала и е всичко, което съм искала да бъде моят човек.
- Какви страхове имате по отношение на децата и семейството си?
- Страхове, присъщи за всяка майка. Страх ме е от непредвидени ситуации, от такива, върху които нямам никакъв контрол. Искам да сме здрави, мъдри и внимателни, същевременно да се радваме искрено на живота.
- Какви са плановете ви за тяхното бъдеще?
- Оставям плановете за живота им изцяло в техните ръце. За мен е важно да имат една основа, на базата, на която всеки да тръгне по своя път. Ценности и морални норми, които да спазват, поведение в обществото, адекватна самооценка и др.
- Как минава един ваш ден?
- Ранно ставане, приготвяне на децата за училище, закуска, изпращане на малката на ясла и работа. Едно от преимуществата на нашата професия е, че сами правим графика си и разпределяме задачите си, както преценим. Съответно - срещи в офиса, огледи, набиране на нови имоти, бизнес обяд, административна работа, ходене по институции и тнт. Ежедневието ми не се различава по нищо от това на всяка работеща майка с тази разлика, че аз обичам работата си и децата, които ме очакват вкъщи, са поне два пъти повече от голяма част на българите.
- Разкажете за някакви забавни моменти от ежедневието ви, шегувате ли се, че сте едно голямо италианско семейство?
- Може и гръцко семейство. И без това Никола е живял в Гърция близо 20 години, а и гърците са не по-малко шумни и емоционални от италианците. В интерес на истината ние сме си жива атракция и трудно оставаме незабележими без значение, дали сме в пълен състав, или не.
- Вие и Никола в какви отношения сте с бившите си половинки?
- Нормални за обстоятелствата. Стараем се да постигаме баланс.
- Вие сте много внимателна и деликатна, как приехте обвиненията, които бяха отправени към бившия ви съпруг?
- За съпруг можем да говорим единствено и само в бъдещо време, при това в близко такова, защото досега не съм била омъжена.
Иначе каквото имаше да извлека като позитив от ситуацията тогава, мисля, че го направих и продължих напред с по-богат житейски опит.
- Кой взе решението за раздялата ви?
- Аз, но има ли значение? Раздялата е факт. Това е вече минало.
