Много от кралските експерти са сигурни, че прекомерната привързаност на Нейно Величество към втория й син е изиграла фатална роля в неговото формиране и съдба.
Много от членовете на британското кралско семейство страдат, защото се чувстват нежелани деца и са наясно с липсата на внимание от родителите си. Да си „твърде желано“ дете обаче също не е най-добрият вариант. Пряко доказателство за това е съдбата на принц Андрю . Според Сара Брадфорд, най-проницателният и информиран биограф на Нейно Величество, третото дете на монарха е родено против волята на принц Филип. Сериозно загрижен за околната среда, той подкрепя популярното мото на политиката за семейно планиране, което звучи като: „Спрете до две“. Така че, според херцога на Единбург, две деца са напълно достатъчни. Но Елизабет със сигурност е искала да роди трети наследник.
Елизабет бута Андрю в детска количка в компанията на принцеса Ан, септември 1960 г
Когато принц Чарлз и принцеса Ан порасват, кралицата отново забременява. Разликата във възрастта между принц Андрю, който е роден през 1960 г., и сестра му Ан е 10 години. Такава разлика във възрастта не изиграва добра роля и при наследника на короната, Чарлз, който никога не е бил близък с братята си и сестра си.
Майката отделя много повече време на третото си дете, отколкото на първите две, чието детство се пада в периода, в който родителката им преминава през трансформация от коронована принцеса в монарх. „Той със сигурност беше любимецът на майка си“, заключава кралският биограф Найджъл Которн. „Той беше много своенравно дете – дори принц Филип го наричаше "шеф на къщата". Винаги съм имал идеята, че ако си израснал зад портите на двореца от времето, когато тепърва се учиш да ходиш и говориш и постоянно хората ти се кланят, трябва да добиеш много странна представа за света".
Принц Андрю, принцеса Ан и Елизабет, 30 декември 1967 г
Заради статуса си Андрю е изключително популярен сред младите британки, които са готови буквално да се хвърлят в обятията му. Не толкова отдавна беше публикувана нова книга за херцога на Йорк, която хвърля светлина върху поведението му в детството и юношеството, в която хората, които са го познавали, не пестят откровенията си. Според Найджъл Которн, автор на друга книга, озаглавена "Принц Андрю: Епщайн и дворецът", средният син на кралицата е успял да води "вълшебен живот" преди скандалното си интервю за Newsnight, но на експерта винаги му се е струвало, че нещо предвещава падението на Андрю.
Според Найджъл, веднага след раждането на втория й син, Нейно Величество писала на братовчед си, че детето е „очарователно“ и е предопределено „да бъде ужасно разглезено“. В резултат на това Андрю никога не се е страхувал да каже нещо нередно, чувствайки своята безнаказаност. Представлявайки короната в Порт Стенли по време на примирието на Фолкландските острови, където загиват 255 войници, принцът неочаквано заявява, че това е „перфектното място да доведеш булката си за медения си месец“.
Принц Андрю се завръща от Фолклендските острови, 17 септември 1982 г
По странно съвпадение на обстоятелствата всичко това не пречи на Елизабет да продължава да насърчава детето си - твърди се, че тя "винаги е защитавала сина си" и все още е "много горда" с него. Въпреки факта, че през 2001 г. херцогът на Йорк беше изключен от списъка на действащия военен персонал, през 2010 г.
Елизабет и Андрю по време на конно шоу в Уиндзор, 10 май 1980 г
Елизабет и Андрю в Аскот, 24 юни 2017 г
Според някои източници Елизабет винаги се е радвала на новината, че херцогът на Йорк е в Бъкингамския дворец. Тя веднага заповядвала да му изпратят бележка и синът й пристигал в покоите на майка си, като я поздравявал с поклон, целувка по ръката и двете бузи. Според една от служителките на двореца това бил "малък ритуал, който тя обожава". Нито слуховете за дълговете на херцога и херцогинята на Йорк, нито новите обвинения на принца в участие в сексуални престъпления, променят позицията на кралицата спрямо Андрю.
Нещо повече, след намесата на кралицата дори му е позволено да остави бодигардовете си, чиито услуги струват 300 хиляди паунда годишно, докато принцеса Ан и принц Едуард и съпругата му намаляват публичното финансиране за своята сигурност.
