Едно от най-известните имена от прогнозата за времето от близкото минало, синоптичката Любка Кумчева , почина преди седмица на 81-годишна възраст. Тя си остава една от емблемите на БНТ, оставила дълбока следа в телевизията-майка.
Тъжното е, че Любка се оттегли от професията преди повече от 10 години, но въпреки огромния си трудов стаж до края на живота си получаваше символична пенсия .
В последните години дните ѝ минаваха зад стените на скромния ѝ столичен апартамент, без никакво разнообразие като театър, концерт или среща с приятелки в сладкарница. Колегите от БАН обаче не я бяха забравили и тя продължаваше да бъде добре дошла сред колектива дори след като се пенсионира.
През годините Кумчева винаги е срещала добро отношение у хората. Не само сред почитателите ѝ, но и сред всички знаменитости, с които съдбата ѝ се пресекла в годините, прекарани в БНТ. Зрителите винаги ще помнят времената, в които чакаха с нетърпение прогнозата на Любка, за да си планират утрешния ден. В продължение на цели 46 години Кумчева е част от екипа на БАН.
Две десетилетия пък съобщава времето от малкия екран. Започва кариерата си през далечната 1968 г. Тогава, още млада служителка в НИМХ, тя печели конкурс за тв водеща на прогнозите за времето. „Започнах с много страх и притеснение, защото прогнозата винаги се излъчваше на живо“, разказваше за първите си години като синоптик Любка Кумчева. Участията и по телевизията са кратки, в точно определено време – 10 минути преди централната емисия новини „По света и у нас“. Синоптичката била усърдна в работата си – винаги ходела по-рано, за да си окачи картата на стената. Тогава в телевизията все още не разполагали с техниката, с която боравят сега. Имала си специален стол – на него седяла преди ефир и трябвало да пази тишина, докато ѝ дойде редът.
Единственият ѝ гаф, който е правила в БНТ, бил на 1 януари, тогава била и дежурна. „Не си спомням точно кога беше, но посрещах новата година чак до ранните часове. Бях изморена и недоспала“. Само няколко часа по-късно Кумчева отишла в телевизията. Окачила си картата и обичайно седнала на стола да чака реда си за ефир. „Както бях поседнала, така и съм заспала. Но в просъница чух името си“, спомня си синоптичката. Скочила веднага и си казала подготвения текст. Но докато говорела в ефир, през цялото време ѝ било некомфортно и усещала, че нещо не е наред. Чак когато камерите угаснали, видяла в краката си коленичил чичко Филипов с микрофон в ръка. Оказало се, че в бързината Кумчева забравила да си сложи микрофона.
„Много съм благодарна на Никола Филипов и на целия екип. Винаги бяха нащрек и реагираха отлично в подобни ситуации“, разказваше легендата на БНТ.
Като дете родената в Асеновград Любка не мечтаела да бъде известна. Вървяла ѝ много литературата и учителите ѝ се разочаровали, че не се насочила към хуманитарните специалности, а избрала науката. Родителите ѝ Лилия и Димитър били счетоводители, а в родния им град ги наричали „асеновградските Ромео и Жулиета“. Любка е третото им и най-малко дете. Майка ѝ я родила трудно и до последно докторите имали съмнения, че може и да не оцелее. Самата синоптичка пък дълго време не могла да има деца. И чак когато загубила надежда, на бял свят се появява синът ѝ Антон, когото ражда на 41-годишна възраст. Съпругът ѝ също бил хидрометеоролог.
Съболезнование към семейството на Любка Кумчева отправиха синоптиците от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). „Един човек се цени, докато е жив! Щастливци сме били ние, синоптиците на НИМХ, че сме работили заедно с Любка Кумчева, че сме се учили от нея на синоптика, професионализъм, на отношение към колегите, на приятелство и дух, който поддържа всичко това завинаги. С благ и внимателен тон, с присъствие и харизма, тя създаваше онова, от което всеки се нуждае и се радва, че притежава.
И ние сме благодарни, че някак неусетно и в същото време много съдържателно е преминало времето, в което сме били колеги и приятели“, пишат метеоролозите от НИМХ. Те описват Любка Кумчева като личност, оставила дълбока следа в българската метеорология, допринесла за нейното популяризиране и достигане до всеки обикновен човек от поколения насам. „Превеждането на сложния език на науката до разбираем за широката публика текст, представянето му по изряден и блестящ начин е част от онова, което сме получили като знания и опит. Естет, с класическо възпитание, ерудирана, с голяма любов към книгите, филмите и музиката, тя беше безценен събеседник за всеки, имал щастието да общува и работи с нея“, казват от НИМХ.
